Н ад 700 кг живак се отделят годишно в атмосферата в резултат от битовото отопление, ТЕЦ и горивните процеси в индустрията, включително производството на електроенергия. Това е установило проучване на "Грийнпийс" - България, публикувано в новия доклад на организацията "Заровените тайни на въглищата".
Само за периода 2010-2013 г. в България са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене, сочат още данните, разпространени в медиите. Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата.
Натрупването на живак в околната среда застрашава както здравето на хората, така и природата. Въпреки сериозността на проблема, той остава скрит за обществото, твърдят от организацията.
Анализът на "Грийнпийс" - България показва, че процентно делът на трите основни източника - битово отопление, ТЕЦ и горивни процеси в индустрията, се увеличава, макар през последните години общото количество на емисии живак, отделяни в атмосферния въздух в България, да намалява.
Това е обезпокоителна тенденция, като се имат предвид сериозните здравни щети, които живакът причинява. Бебетата, децата и жените в детеродна възраст са най-уязвими от въздействието на живака.
Сред основните системи, които се засягат от токсичното действие на метала, са нервна, имунна, репродуктивна и дихателна, а от органите - мозък, сърце, бъбреци, щитовидна жлеза.
В доклада "Грийнпийс" - България обръща внимание и на щетите, които въглищният сектор нанася върху почвите у нас.
В резултат от добива на въглища в България през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 хил. хектара площи, което се равнява на 0,03 на сто от общата територия на страната.
Процесите на рекултивация и възстановяване на терените протичат бавно и резултатите са незадоволителни. Съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3 към 1.
Това води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, като се нарушава и балансът между земите в различните фондове.
За тази цел организацията настоява за законодателни и нормативни промени, които да определят пределно допустими норми за живак в атмосферния въздух и да следят за тяхното спазване; за системно и периодично изследване на почвите, както и за стимулиране на мерките за енергийна ефективност и широкото навлизане на малки (до 30 киловата) ВЕИ-инсталации на ниво "домакинства, малък бизнес и общини", които да намалят нуждата от въглищни ТЕЦ.
Данни на Европейската агенция по околна среда от края на 2014 г. посочват, че 2/3 от българите дишаме твърде мръсен въздух:
криза, която тихо расте" />
