Това съобщи доц. Павлина Владкова, археолог от Регионалния исторически музей (РИМ), ръководител на проучванията.
По нейните думи за периода на късноримската епоха за отливане на бижута са били използвани калъпи от камък или мрамор, докато калъп от глина се открива за първи път.
Според археолога Иван Църов, директор на РИМ, находката е свидетелство за присъствието тогава на готските племена по сегашните български земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите.
Според историческите извори през 4 в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Вулфила, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки на готски език.
Древният римски град е основан през 102 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата на римската армия над племената на даките, но в края на трети век е превзет при нашествието на вестготите, обясни Църов.
Реставрацията и консервацията на находката, както и на други паметници на територията на археологическия резерват, е извършена в рамките на инициативата на Американския научен център в София и фондацията "Америка за България" за подпомагане на развитието на музейното дело в страната.
В рамките на проекта на стойност 42 хил. долара през това лято са изградени защитни покрития върху епиграфски паметници, постаменти за статуи, както и върху останките от римския форум, където са открити над 20 надписа, свидетелстващи за епохата на Древен Рим.
Източник: БТА
Последвайте ни
