Д ори при най-оптимистичен сценарий – пълно отваряне на Ормузкия проток и спиране на войната с Иран, нормализирането на цените на горивата няма да стане веднага. Най-малко това ще трае между 3 и 6 месеца, за да се възстановят физическите потоци на суров петрол от Персийския залив и глобалният пазар да започне да се стабилизира.
Това прогнозира икономическият анализатор Георги Ангелов в „Телеграфно подкастът“ само час преди Техеран да съобщи официално в петък, че отваря протока, докато трае примирието между Израел и Ливан.
Проблемът с „изпразнените“ резерви
Процесът на стабилизация обаче няма да приключи с отварянето на пътя на танкерите. Много държави вече са изчерпали част от стратегическите си резерви и ще се стремят да ги възстановят възможно най-бързо. Това ще доведе до допълнително търсене, което може да удължи периода на високи цени с още няколко месеца.
В резултат пълната нормализация на пазара може да отнеме между 9 месеца и една година в зависимост от темпа, с който страните натрупват нови запаси, обясни още Ангелов. Разликите в поведението на държавите също играят роля. „Умните“ страни, като Китай например, традиционно увеличават резервите си при ниски цени и изчакват при високи. В същото време по-засегнатите от войната и затварянето на Ормуз страни – особено в Азия – са склонни да купуват на всякаква цена, за да гарантират енергийната си сигурност, което допълнително натиска пазара нагоре.
Борса срещу реалност: Барел за 180 долара?
Една от ключовите причини за резките колебания е огромната разлика между физическия и финансовия пазар. На борсите се търгуват т.нар. фючърси (договори за бъдеща доставка), които отразяват очакванията на инвеститорите.
Финансовият пазар: В момента той предполага, че кризата ще отшуми до юни, което държи цените за бъдещи доставки по-ниски (около 100 долара за барел).
Спот пазарът (реалният): Тук се отчита остър недостиг и цените за незабавна доставка скочиха до 120 долара, а в Азия в един момент достигнаха шокиращите 180 долара за барел.
Рисковете пред Европа и „черноморският коз“ на България
Кризата извади на преден план структурни слабости. Държави без собствени рафинерии, като Австралия и Словения, се оказаха силно зависими и преживяха дефицити. Геополитическият риск остава: ако САЩ ограничат износа на петрол, за да защитят вътрешния си пазар, цените в Америка ще паднат, но в Европа и останалия свят ще настъпи нов шок.
За България ситуацията е сравнително по-благоприятна. Страната разполага със задължителни резерви за около 90 дни, които не са докосвани. „В Черно море изобщо има много петрол и за нас опасност да останем без бензин и дизел няма“, обясни Ангелов, посочвайки алтернативните доставки от Казахстан и Азербайджан. Ценовият натиск остава, но у нас горивата в момента са значително по-евтини от останалата част на Европа.
Защо намаляването на ДДС не работи?
Експертът се обяви категорично против тавана на цените и намаляването на ДДС за горивата. Според него таваните водят до дефицит, а данъчните облекчения в България не достигат до крайния потребител, а облагодетелстват големите играчи във веригата. По-ефективен подход е директната подкрепа за най-засегнатите групи.
Интересно е, че енергийната криза засега не удря цените на храните в глобален мащаб, тъй като Заливът не е ключов земеделски регион. Рискът обаче е дългосрочен заради евентуален недостиг на торове. Ангелов подчерта, че поскъпването на храните у нас не е свързано с приемането на еврото, а по-скоро със спекула.
Бюджет и правителство
По отношение на вътрешната политика икономистът е скептичен към краткосрочните решения. Той се надява на стабилно правителство поне за няколко години. „Няма драма, че няма бюджет, ако ще има правителство пак само за няколко месеца – в това няма никакъв смисъл“, заключи Георги Ангелов.
