Е вропейската комисия понижи значително оценката си за икономическия растеж на България през 2021 година до 3,8 процента.
Това сочи есенната икономическа прогноза, публикувана днес. През юли очакванията бяха за повишение на брутния вътрешен продукт с 4,6 процента, съобщава БТА.
Същевременно според базисния сценарий на Българската народна банка от септември БВП на България в реално изражение ще регистрира ръст от 3,9 на сто за тази година, който ще се ускори до 4,7 на сто през 2022 година, след което ще се забави до 3,8 на сто през 2023 година.
КРИБ и БФИЕК: Индустрията се товари с непосилни цени на газа
Икономиката на страната ни се сви с 4,4 на сто през 2020 година, се припомня в прогнозата на ЕК, където за България се изтъква, че възстановяването се отлага заради предизвикателствата в краткосрочен план, свързани с ниската степен на ваксинация срещу COVID-19 и високите цени на енергията.
Инвестиционната активност е в застой през първата половина на 2021 г., ограничена от все още високата несигурност по отношение на епидемичната обстановка.
Застаряващото население у нас се увеличава
Краткосрочните показатели сочат около 40 процента по-малко чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът да компенсира това частично чрез привличане на местни посетители, както броят на наличните легла, така и степента на заетост бяха са били доста под обичайните нива.
Като положителен фактор в доклада на ЕК е посочено, че крайното потребление остава стабилно, подкрепено от увеличаването на разполагаемите доходи на населението. Износът на стоки се е възстановил бързо благодарение на нарастването на външното търсене. След подкрепящата фискална политика от 2020 г. държавното потребление e продължило да допринася за съвкупното търсене през първата половина на тази година.
Заради цените на тока: Бизнесът и синдикатите излязоха на протест
Предвид ниските нива на ваксинирани срещу COVID-19 в България, от ЕК очакват противоепидемичните мерки да оказват натиск върху частното потребление в продължение на месеци, докато се постигне гладко функциониране на новия режим и по-голям дял на ваксинираното население.
Поскъпването на електроенергията и храните пък ще намали покупателната способност на домакинствата. Увеличението на социалните трансфери и пенсиите през настоящата и следващата година обаче трябва да компенсира донякъде ефекта от по-високата инфлация.
Българите втори по риск от бедност в ЕС
Засилването на потребителското търсене се очаква да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и силната кредитна активност. Износът на стоки ще расте успоредно с външното търсене, докато при услугите възстановяването ще е по-постепенно, прогнозират от ЕК.
Има риск от низходящо преразглеждане на оценката за икономическия растеж предвид това, че въвеждането на зелените сертификати може да се окаже недостатъчно, за да се ускори ваксинирането на населението срещу COVID-19.
Освен това въздействието на по-високите цени на енергията върху инфлацията и оттам върху крайното потребление може да се окаже по-силно от очакваното.
През следващите две години се очаква благоприятната икономическа перспектива да стабилизира пазара на труда, като равнището на безработица постепенно ще спадне до 4,6 процента през 2022-а и 4,4 процента през 2023 година. В същото време връщането на много хора към пълен работен ден и прогнозираното засилване на икономическата активност ще облекчат частично натиска. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен - 9 процента догодина и 7,9 през 2023 година.
Инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускори рязко през второто и третото тримесечие на 2021 година заради по-високите цени на енергията и храните. Очаква се годишната инфлация в България да нарасне до 2,4 процента през 2021 година и 2,9 процента през 2022 година и да се забави до 1,8 процента през 2023 година.
Дефицитът в консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне до 3,6 процента от БВП през 2021 година, а държавният дълг да нарасне до около 26,7 процента от БВП.
