ЕЦБ: България напредва към еврозоната

"България пое редица ангажименти в различни области, които са изключително важни за безпроблемното участие в ERM II зоната. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ, съдържащ се в този доклад, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус върху пътя за присъединяване ще бъде възможна само в следващия доклад, който трябва да се представи през 2022 г.", се казва в доклад на Европейската централна банка.

България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчитат инфлационни темпове доста над референтната стойност от 1,8%, докато инфлацията е под стойността в Швеция и доста под тази в Хърватия.

При еврото няма голям риск от заразяване с коронавирус

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на инфлация на потребителските цени в България е 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност.

В светлината на пандемията от коронавируса съществува висока степен на несигурност как инфлацията ще се развива през следващите месеци, смятат от ЕЦБ.

Държавата предприе значителни фискални мерки в подкрепа на икономиката, за да компенсира икономическите щети, нанесени от пандемията.

Горанов: До седмици ще сме готови за еврозоната

Все пак през последните 10 години инфлацията е средно 1,1%. В бъдеще има опасения относно устойчивостта на конвергенцията по този показател в дългосрочен план, като се вземе предвид също така забележимото увеличение на разходите за труд, по-специално в периода 2017-18 г.

Процесът на наваксване на икономиката вероятно ще доведе до разлики в посока нагоре на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите нива все още са значително по-ниски в България.

За да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен от подходящи политики.

Балансът на държавния бюджет и дългът на България отговарят на критериите от Маастрихт, но се очаква значително влошаване на фискалната ситуация през 2020-21 г.

Все пак мониторингът за устойчивост на дълга, който беше публикуван преди пандемията, показа, че рисковете за фискалната устойчивост на България са малки. Но продължаването на разумните и благоприятни за растежа фискални политики остава от съществено значение за гарантиране на стабилни публични финанси в бъдеще.

Българският лев не участва в ERM II, но валутният му курс е фиксиран на 1,95583 лева за евро в рамките на валутен борд. През последните десет години комбинираното салдо по текущата и капиталовата сметка на България се подобри и нетните чуждестранни задължения на страната значително намаляха, посочват от ЕЦБ.

На 29 юни 2018 г. българските власти изразиха намерението си да поискат включване на българския лев в ERM II. На 12 юли 2018 г. финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и представителите на министъра на финансите на Дания и на губернатора на централната банка на Дания приветстваха намерението на българските власти да въведат необходимите елементи за успешно участие в ERM II. България пое редица ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавен преход към и участие в ERM II.

Тези ангажименти са свързани с банковия надзор, финансовия сектор, качеството на институциите и управлението. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти, като действат в съответните области на своята компетентност, както са предвидени в договорите и подзаконовите нормативни актове.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 0,3% и по този начин са доста под референтната стойност от 2,9% за критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в България намаляват от 2010 г. насам, като средните 12-месечни лихви намаляват от над 7% до под 0,5%, отчитат от ЕЦБ. Така България покрива безпроблемно и този критерии за еврозоната.

В сферата на банковия надзор на 18 юли 2018 г. съответните български органи изпратиха заявление за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ съгласно Единния надзорен механизъм с оглед участието на ERM II. В съответствие с процедурата, на 26 юли 2019 г. ЕЦБ публикува резултатите от комплексната оценка на шест български банки. Тази оценка определи последващи мерки, които трябва да бъдат приложени към две от банките в рамките на девет месеца от датата на публикуването.

В заключение от ЕЦБ обаче посочват, че българското законодателство не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка и легална интеграция в Евросистемата.