Н а 16 април отбелязваме Деня на българската Конституция. Професионален празник имат юристите.
Съществуването на демократична и правова държава е немислимо без хора, готови да отстояват принципите на правото, да претворяват в разумни и ясни правила конституционните начала и да създават условия за свободното развитие на човека и гражданството общество, заявява президентът Румен Радев в приветствие до юридическата общност в България.
Държавният глава припомня, че в деня, в който се прекланяме пред делото на нашите предци, приели Търновската конституция и положили демократичните основи на възродена България, професионален празник отбелязва общността на юристите и съдебните служители, призвани ежедневно да градят доверието в правото и способността му да бъде непреодолима гаранция за демократичната същност на съвременната държава.
Президентът изразява увереност, че емоциите, оптимизмът и надеждата на участниците в Учредителното събрание преди 142 години са живи и днес, защото чрез духа на Конституцията е пренесен техният завет - да бъде отстоявана българската идентичност и народният суверенитет, да бъде съхранена българската памет и тя да бъде стабилната основа на идните поколения.
Президентът Радев поздравява българските юристи и съдебни служители с професионалния им празник и подчертава, че прилагането на правото като стройна система от правила има значение, което далеч надхвърля уредбата на обществените отношения. По думите на държавния глава, измеренията на правото да утвърждава етични норми и да формира правосъзнание за поколения напред изискват професионализъм, разум, смелост и отговорност, които качества всеки юрист следва да проявява до край. "Бъдете непоколебими в отстояването на правото, бъдете безкомпромисни с неправдата, доверието в българското правосъдие се гради с постоянство всеки ден", се обръща Румен Радев към юридическата общност у нас.
На 16 април 1879 г. първото Велико Народно събрание приема Търновската конституция.
Тя фиксира компетенциите и взаимодействията между висшите държавни органи – монарх, парламент, правителство, и определя основните права, свободи и задължения на българските граждани.
През годините България има няколко основни закона.
След отмяната на монархията през 1946 г. започва работата по проект за нова конституция. На 4 декември следващата година е приета т.нар. Димитровска конституция, която остава в сила 25 години.
На 18 май 1971 г. е приета втората социалистическа конституция, често назовавана по името на тогавашния партиен и държавен лидер – Живковска. В нейния чл. 1 е записано, че ръководна роля в държавата и обществото има Българската комунистическа партия. След краха на режима през есента на 1989 г., този текст е отменен – на 15 януари 1990 г.
Повече от година по-късно – на 12 юли 1991 г., Великото Народно събрание приема действащата конституция на Република България.
