Д епутатите улесниха достъпа до пазара на труда в страната на висококвалифицирани специалисти - граждани на страни извън Европейския съюз. Това стана с приемането окончателно на второ четене на промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързани с получаването на „Синя карта на ЕС“.
Депутатите промениха изискванията за достъп до пазара на труда в България. За „синя карта“ вече ще е необходимо работникът - гражданин на трета държава, да притежава висока професионална квалификация: придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка и който има отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или когато се отнася за длъжности извън този списък – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган за поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобитото висше образование, и които са свързани с длъжността или сектора, посочени в трудовия договор.
Остава текстът, според който брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България.
Народните представители съкратиха срока на трудовия договор, като вече се изисква той да е не по-кратък от шест месеца, вместо както досега - от 12 месеца.
През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на „Синя карта на Европейския съюз“ може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена тя, само на територията на България. До момента този срок беше две години.
Депутатите приеха промени в Закона за трудова миграция и приключиха годината
В хода на дискусията Петър Петров („Възраждане“) отбеляза, че се въвежда непознато досега за Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изискване за документ за поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование. Той уточни, че досега се е изисквало само и единствено диплома за придобито висше образование. Петров посочи, че за него е неразбираемо как ще се доказва този период от пет години професионален опит.
За мен не съществува човек с уважавана професия, който да се съгласи да дойде и сключи трудов договор за шест месеца, каза още Петров. Според него занижаването на минималния срок на такива договори говори, че се цели да бъдат допуснати хора на нискоквалифицирани длъжности чрез тази законодателна промяна.
Гален Монев („Български възход“) посочи, че с този законопроект отварят „вратичка“ и за служителите в IT сектора и това може да е поредният скандал, да вкараме още неквалифицирани хора.
Относно издаването на документ за професионален опит, Смиляна Нитова („БСП за България“) коментира, че това се явява дискриминация спрямо българските граждани, които са придобили висше образование и отговарят на изискванията за заемане на определени длъжности.
Българската индустрия се обедини около 19 искания към властта
Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) посочи, че по никакъв начин не се отменят изискванията за висше образование, а се говори за това при какви условия ще се признае, че някои има висока степен на професионална квалификация. По думите ѝ намаляването на срока на договорите от 12 на 6 месеца е изискване на евродиректива. Що се отнася до възнаграждението от 1,5 от средната брутна работна заплата за страната, това също е част от директивата, отбеляза Сачева.
