П роцесът на приемане на еврото не е автоматичен, най-краткият срок за престой в „чакалнята” е този на Естония - 7 г. Най-дългият престой е 11 г. и вероятно България ще бъде някъде между тези два срока, коментира пред радио „Фокус” Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.
Ангела Меркел призова за реформа в еврозоната
Ще обеднеем ли, ако въведем еврото
Борисов: Убеден съм, до година тръгваме към еврото
Официално документи за кандидатстване във т. нар. „чакалня” - валутния механизъм ERMII и Европейския банков съюз ще бъдат внесени на 12 юли от финансовия министър Владислав Горанов. През април Европейската централна банка и Европейската комисия поставиха ново неформално условие, за да допуснат България в ERMII – присъединяването към Банковия съюз.
„Условията вече са поставени и това е влизането в Банковия съюз и съответно действията на Европейския надзор в българския банков сектор, разбира се, чрез посредничеството на Българския банков надзор”, посочи Станчев.
Според него „проблемът с това условие е всъщност проблемът 2014 г., който членовете на еврозоната не знаят как да решат. И това е проблемът с Корпоративна търговска банка. Проблемът с КТБ не е само проблем на Българския банков надзор, той е проблем на цялата политическа система, включително с участието на прокуратурата и на политици в нападение срещу банката. Такъв проблем никой не знае как да го реши. И затова, защото никой не знае как да го реши, се появява това условие”
„Причината за съпротивата на Централна банка е по-скоро теоретична”, смята икономистът. По думите му от една страна няма никакви гаранции, че Европейският банков надзор не може да бъде субективен.
От влизането в банковия съюз ще спечелят най-вече банките в България, които са част от по-големи финансови институции и в момента са надзиравани както от българския, така и от европейския банков надзор. Те ще спестят определени ресурси по изпълнението на различни прегледи, комитети, отчети и т.н., поясни Станчев.
Държавният дълг, сравнен с брутния вътрешен продукт, е показателят, който се следи. За България той е доста нисък. Но дори в подобни страни като Латвия, Литва и Естония, след влизането в еврозоната съотношението на държавния дълг към БВП се увеличи два пъти, отчете икономистът.
Той предупреди, че проекти като АЕЦ „Белене”, които са свързани с вероятно изтегляне на нов голям заем от държавата, само биха влошили ситуацията.
Красен Станчев не очаква скок на цените при влизането в еврозоната. В някои сектори дори е възможен спад, тъй като конкуренцията на пазара ще се засили.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
