С едмица след ученията по границата с Гърция, армията вече я няма. Жителите на околните села се, молят имигрантите да не тръгнат, защото няма кой да ги спре.
На ГКПП Златарево няма нито един войник, а тук на 18 март се проведе съвместно учение между Гранична полиция и Министерство на отбраната.
Над отсрещното село Габрене македонската граница се пресича с гръцката. Тя върви по билото на Беласица, минава над Петрич, след което планината се снишава и свършва при село Тополница. Най-голямата височина на Беласица е 2029 метра високият връх Радомир. Снегът в момента там е дълбок над 2 метра.
Дежурният в ГПУ Петрич неофициално споделя, че няма нито един опит за преминаване на границата с Гърция през Беласица заради снега. Какво ще е през пролетта, никой не знае.
Билото на Беласица се спуска и планината свършва на десния бряг на река Струма оттатък ГКПП Кулата-Промахон, като село Тополница е на 500 метра от браздата.
„Как няма да дойдат бежанците, като нито граница има, нито нищо край селото”, коментира Любомир Гогулев. Той е един от мъжете в Тополница. „Кой нормален човек не го притеснява това, че бежанците могат да дойдат всеки момент. Нали виждате какъв терор и зулуми правят, хиляда на сто съм сигурен, че и терористи минават заедно с тях. Аз отдавна съм го помислил това, но Меркел не”, добавя Гогулев.
Според него тръгне ли потокът от мигранти, нито ученията, които нарече „измислица” ще ги спрат, нито нищо. В Тополница са категорични, че страната ни не може да издържа бежанците.
„Ние сме бедни, възрастните вземат по 100 лв. пенсия, само бежанци ни трябват”, смятат мъжете. Те казват, че често над района виждат да летят хеликоптери, които оглеждат склоновете на Беласица и от гръцка страна.
„Хора от друга нация, друга вяра не ни трябват, ще започнат да ни крадат продукцията по полето, при нас такива неща няма”, заявява жена от Тополница. Според нея границата е разградена отдавна и нищо никой не пази.
Вижте още за бежанската криза:
Хванаха 12 нелегални имигранти край „Плиска”
Над 1000 деца емигранти без родители в България
Трафикантите на хора се преориентират към България
На ГККП Кулата има опашка от няколко тира, в един от тях блеят агнета. Един автомобил на Гранична полиция е паркиран пред заведение, граничарите обядват чорба. Не искат да говорят пред камера, твърдят, че бежанец не е пресичал границата, понеже контролът бил 100-процентов. И тук вече няма нито един войник от армията. Най-близкото поделение е в Благоевград, на 80 км. Жандармерията е с още сто по-далеч, чак в София.
След ГКПП Кулата границата с Гърция поема по река Пиринска Бистрица, след това по Петровска река и билото на планината Славянка.
Първото село, което е на 500 метра от границата е Ново Ходжово, в община Сандански. В него заварваме три възрастни жени, седящи на припек на пейка. „Не искаме бежанци тука, защото ще ни сложат бурки, вместо забрадки”, обясняват бабите.
Според тях границата се пази-от полиция отдолу и вертолети отгоре. „Всеки ден по границата минават вертолети, но и ние сме граничари”, кълнят се жените. Тях ги е жал за децата дето водят бежанците, но не искат да чуят за терористите. „Бойко им разрешава да минават, но ние не ги искаме в наше село”.
„Нито сме готови за това, нито пък искаме бежанци”, казва кметският наместник на селото Величка Шумантова.
Между Ново Ходжово и съседното село Пиперица минава маршрут за трафик на хора, съществувал още от времето на Желязната завеса. Превеждат те през реката и излизаш на пътя между гръцките села Промахон и Ангистро. Българското име на последното е Сенгелево. То е единственото отсам билото на Славянка.
В селото Пиперица, в което сега живеят 18 човека, навремето се е влизало през телена порта, пазена от граничари. Днес на входа му има нещо като Триумфална арка от остатъците от вдигнатия някога над пътя несъществуващ вече канал. След „арката” е изтърбушения пост на граничарите. Покрай пътя, минаващ през лозята, стърчат остатъците от бившето гранично съоръжение-телената ограда, от която сега са останали само коловете. Мрежата отдавна е продадена за вторични суровини.
В Пиперица има и един чужденец, не е имигрант, а грък. Гледа пчели.
Единственият показал се от къщите е 71-годишната баба Параскева. „Ние тук селяните сме жалостиви, ако мине някой, ще му дадем хляб, сиренце, ще ги нахраним, но един гледа сватба, друг-брадва”, обобщава философски тя наболялата тема с бежанската криза.
„Ще строяли ограда по границата, като имаше, защо я разсипаха, едно телче не остана”, допълва баба Параскева.
Край Катунци възрастни жени се прибират от полето с мотики. „Могат да дойдат, но няма какво да правят тук, в селото има 100 къщи без човек вътре. Хора са все пак, от хубаво не бягат”, казват жените.
След Гоцев връх границата се спуска към хаджидимовските села Петерлик, Нова Ловча, Илинден. Последното е на 3 км от ГКПП „Илинден-Ексохи”. Тук преди броени дни се проведе третото учение „Граница 2016”.
Как се пази границата от Илинден до Доспат говори фактът че преди месец край село Туховища бе заловена група бежанци.
„Преди 40 години бях граничар в този район. Тогава ни учеха, че пазим границата от външни врагове. Чудно, но всички бягаха към Гърция. Предимно българо-мохамедани, но имаше и граждани на бившата ГДР. Всички бягаха от България. Сега нещата най-сетне се обърнаха, дано не дойдат”, коментира местен жител.
