Б ългария изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели. Това сочи анализ на обществените нагласи на агенцията за маркетингови и социални проучвания "Алфа Рисърч".
Националното представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е проведено в периода 1 – 13 декември, сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Предвижданията на хората какво ни чака през 2023 г. са следните: Най-голям дял, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт. Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа, посочват от Алфа Рисърч.
Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% - тревога 21% - оптимизъм, 7% - страх.
Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира, сочат данните. Според тях конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения, посочват от Алфа Рисърч.
Проучването показва, че отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Гълъб Донев - 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.
Два месеца след предсрочните парламентарни избори, партиите и техните лидери също попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие, посочват от Алфа Рисърч. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили.
Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи. ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19.6% доверие и 55.7% недоверие.
На втора позиция, със 17.7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.
"Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение. Третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.
15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“, сочат данните.
Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2 октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие - възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори, посочва анализът на Алфа Рисърч.
Националното представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То е проведено в периода 1 – 13 декември, сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
