А социацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и „Нет Инфо“ се обявиха срещу предложените нови промени в Закона за хазарта, които предвиждат допълнително ограничаване на рекламата на хазартни игри. Двете позиции са изпратени до председателите и членовете на парламентарните комисии по културата и медиите, бюджет и финанси и правни въпроси във връзка със законопроектите, внесени от представители на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.
Според АБРО и „Нет Инфо“ подобни промени не бива да бъдат приемани без задълбочена оценка на въздействието, експертен дебат и консултации със засегнатите страни. Сред основните опасения са последиците за медийния сектор и свободната стопанска инициатива, правната сигурност, спорта и културата, както и рискът от разширяване на нелегалния хазартен пазар. АБРО настоява евентуални промени да бъдат обсъдени в експертна работна група към Министерството на финансите, а „Нет Инфо“ призовава Народното събрание да не приема предложението в настоящия му вид.
Следват пълните позиции на АБРО и „Нет Инфо“.
Позиция на АБРО
ДО
ГОСПОДИН АНТОН КУТЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
ГОСПОДИН КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
ГОСПОЖА ЯНКА ТЯНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Предложение вх. № 52-654-01-128 от 04.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Продължаваме Промяната" и предложение с вх. № 52-654-01-130 от 09.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Демократична България"
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ,
От името на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО бихме искали да изразим становище срещу Предложение вх. № 52-654-01-128 от 04.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Продължаваме Промяната" и Предложение с вх. № 52-654-01-130 от 09.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Демократична България".
На първо място, бихме искали да обърнем внимание, че предложените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта са внесени отново на прага на предизборна кампания - за избори на президент и вицепрезидент на Република България. Предходните промени в разпоредбите, касаещи рекламата на хазарт бяха приети непосредствено преди провеждането на избори за народни представители и създаде впечатление за политически ПР, без провеждане на експертна дискусия. В резултат се стигна до неясни и вътрешно противоречиви текстове на закона, което наложи издаването на множество разяснителни писма и решения от Националната агенция по приходите. Все още не е ясен ефектът на променената законодателна рамка за рекламата на хазарт.
Разбираме фокуса върху важни обществени теми в хода на предизборната кампания, но също така бихме искали да отбележим, че повече от две години от приемането и повече от година от влизане в сила на Европейски акт за свободата на медиите , се очаква въвеждането в националното законодателство на разпоредби в съответствие на изискванията на регламента. Едно от изискванията в Акта за свободата на медиите е осигуряването на правото на доставчиците на медийни услуги да упражняват стопанската си дейност без ограничения, освен допустимите от правото на Съюза.
Друг важен акт е Регламентът (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, който беше приет преди повече от година.
Доколкото ни е известно има междуведомствени работни групи, които вече обсъждат необходимите промени за въвеждане на съответните разпоредби в националното законодателство, но резултатите от тяхната работа не са публично оповестени.
Повече от 20 години закъсняват и мерките за защита срещу незаконното използване на интелектуална собственост в онлайн среда и свързаната престъпна дейност.
В контекста на забавеното въвеждане на мерките за защита на стопанската инициатива и свободата на медиите, според нас има неразбиране на ефекта от ограничаването на медийните услуги. Търговските съобщения са гръбнакът на частната медийната индустрия и целия творчески аудио-визуален сектор. Анализ на ефекта от ограниченията върху тези сектори липсва дори във формалните предварителни оценки за въздействие и мотивите на законопроектите.
Предходната забрана на рекламата от 2024 г. доведе до сериозни преки вреди за медиите в средата на финансовата година, при закупено скъпо спортно съдържание и сключени договори за аудио-визуално съдържание. Медиите разчетоха забраните за реклама като тежък удар по дейността им без възможност да компенсират загубените приходи. Този подход създаде и значителна правна несигурност. Считаме, че всяка последваща законодателна инициатива в тази област следва да бъде основана на задълбочен анализ, обществено обсъждане и оценка на ефекта.
В контекста на изразените мотиви на вносителите за нас не е ясно изследвани ли са изобщо следните въпроси:
- Какъв би бил потенциалният ефект на предложените промени върху развитието на спорта в България;
- Какъв е ефектът от забраната през 2024 г. и има ли ефективно намаляване на нивата на хазартна зависимост.
Според Европейския акт за свободата на медиите, чл. 4, доставчиците на медийни услуги имат правото да упражняват стопанската си дейност на вътрешния пазар без ограничения, освен разрешените съгласно правото на Съюза. Принципът за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания предпоставя три изисквания към държавите-членки: (i) да осигурят яснота и предвидимост на нормативната уредба; (ii) нормативните актове да влизат в сила с приложението на подходящ vacatio legis; (iii) нормативната уредба да бъде съгласувана. В допълнение, съгласно чл. 4, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, въвеждането на допълнителни ограничителни правила по отношение на търговските съобщения е допустимо само при условие, че по-строгите мерки са в съответствие с правото на Европейския съюз. Тези по-строги мерки трябва да бъдат обосновани, пропорционални на поставената цел и необходими според изискванията на практика на Съда на Европейския Съюз. Считаме, че предложенията противоречат, както на националното законодателство така и на принципите и правото на ЕС.
Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове („ЗНА“) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на редица принципи, сред които обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проект на нормативен акт следва да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.
Законопроектите не са обсъдени с медийния сектор или обществеността. Новите предложения за промени в ЗХ са изготвени само месец след влизане в сила на последните изменения на ЗХ и две години след промени в правилата за реклама, без да се изследва ефектът от последните изменения. Както посочихме и по-горе, проектите не съдържат предварителна оценка за въздействието, като единият от документите само бланкетно споменава „намаляване на разпространението на незаконен хазарт и забранена реклама“ и „намаляване на приходите от хазартна реклама“, а другият „усъвършенстване на нормативната база за реклама на хазарт“. Как се усъвършенства нормативната база за реклама като се изброяват различни възможни забранени хипотези на реклама – в радио и телевизионни програми, електронни медии, мрежи, платформи, вестници, списания, книги, билети, брошури, листовки, бюлетини; на фасади, витрини, огради, покриви, прилежащи площи, спирки, сцени, стълбове, тотеми, светещи кули, табла, екрани, съоръжения; имоти с частна, държавна, общинска, публична, смесена собственост; чрез приложения, текстови съобщения, електронна поща; на бонуси, промоции, стимули; на марки, лога, знаци, на съдържание, което „формално не представлява реклама“, но има за резултат популяризиране на марки или партньорство, служители и клиенти; чрез свързани лица, посредници, агенции, медии, други трети лица и т.н. Тази законодателна техника в крайна сметка води до невъзможност за каквото и да е споменаване, дори новинарско отразяване на проблем, свързан с хазартна дейност.
Внезапните забрани за реклама не постигат други освен пиар цели. Подобни предложения са необмислени и биха довели до вредни последици за бизнеса, за публичните приходи, както и за развитието на спорта у нас.
Изработването на законопроект следва да спазва правилата на ЗНА, като следва да бъде извършвана реална предварителна оценка на въздействието и да се съобразява финансовия и икономически ефект върху индустриите, които засяга. Считаме, че провеждането на консултации и съгласуване с представителните организации ще има съществен благоприятен ефект върху качеството на предлаганите промени. Последното е задължителна предпоставка за устойчива и качествена нормотворческа дейност и предвидима и стабилна икономическа среда.
Същевременно следва да се отчита, че доставчиците на медийни услуги прилагат различни редакционни и търговски политики. Част от медиите по собствена преценка ограничават или не приемат определени категории търговски съобщения, включително свързани с хазартни дейности. Същевременно за останалите участници на пазара следва да бъде налице ясна, предвидима и пропорционална регулаторна рамка, която да позволява осъществяването на законосъобразна стопанска дейност.
Считаме, че промени в чл. 10 и свързаните разпоредби на ЗХ следва да бъдат обсъдени експертно в рамките на работна група към Министерството на финансите, с участието на заинтересованите представителни организации, извън рамките на политическата предизборната кампания.
С уважение:
Анна Танова
Изпълнителен директор
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО
Позиция на „Нет Инфо“
ДО
ГОСПОДИН АНТОН КУТЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
ГОСПОДИН КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ -
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
ГОСПОЖА ЯНКА ТЯНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТ
„НЕТ ИНФО“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ул. „Неделчо Бончев“ № 10, ЕИК: 202632567, представлявано от Александър Варов – Изпълнителен директор.
Относно:
Предложение вх. № 52-654-01-128 от 04.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Продължаваме Промяната" и предложение с вх. № 52-654-01-130 от 09.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта внесен от народни представители, членове на Парламентарна "Демократична България"
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ,
С настоящото становище изразяваме несъгласието си с предложението за въвеждане на допълнителни забрани по отношение на рекламата на хазартни игри. Подкрепяме необходимостта държавата да предприема ефективни мерки за защита на обществения интерес, ограничаване на хазартната зависимост и защита на непълнолетните. Именно защото тези цели са от особено значение, считаме, че те следва да бъдат преследвани чрез предвидим, прозрачен и основан на доказателства законодателен процес, а не чрез изменения, внесени предизборно, без дебат и без анализ на последиците. Аргументите ни против предвижданите промени са, както следва:
I. Предложението поставя въпроси относно принципа на пропорционалност.
Конституцията допуска ограничения на определени права, когато това е необходимо за защита на особено важен обществен интерес. Тези ограничения обаче трябва да бъдат пропорционални. Чл. 18б от ЗНА посочва, че резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието и въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт. Законът за хазарта беше прекрояван съвсем скоро с въвеждането на сериозни промени именно в частта, касаеща рекламата. Считаме, че стъпката, свързана с неизвършването на оценка на предишните промени и предложение за промяна, включващо такъв обем на забрана представлява съществен порок. В случая не е обосновано защо вече действащите ограничения не са достатъчни, както и защо по-леки мерки не биха постигнали същия резултат. С предходните промени, вече бяха въведени едни от най-рестриктивните правила относно рекламата на хазартни дейности. Не е представен никакъв анализ защо режимът следва да бъде заменен с допълнителни забрани толкова скоро след неговото приемане. Липсата на подобен анализ поставя под съмнение съответствието на предложението с принципа на пропорционалност, който е трайно застъпен както в практиката на Конституционния съд, така и в европейското право.
II. Съмнения за съвместимост на предложението с чл. 39 41 от Конституцията, чл. 10 ЕКПЧ, чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС и с принципите на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) – “DSA”.
DSA изрично урежда различните категории посреднически услуги - обикновен пренос, кеширане и хостинг и предвижда освобождаването от отговорност при изпълнение на съответни условия. Още по-важно - чл. 8 от DSA забранява налагането на общо задължение за наблюдение или активно издирване на факти и обстоятелства за незаконна дейност. Същият принцип съществуваше и в чл. 12–15 от Директива 2000/31/ЕО: доставчикът на услуга за обикновен пренос не отговаря за предаваната информация, когато няма контрол върху нея, а държавите не могат да му налагат общо задължение да следи предаваната или съхраняваната информация. Следователно избраният в законопроекта подход, съгласно който доставчик на интернет услуги и хостинг услуги не може да противопоставя възражение за пасивен пренос поражда съмнения за съвместимост с DSA, тъй като чрез него може да се стигне до обезсилване на европейския режим на отговорност на посредниците. Държавата може да изисква изпълнение на конкретна, индивидуализирана и законосъобразна заповед за премахване или ограничаване на конкретно незаконно съдържание, като DSA изрично допуска такива заповеди, но те трябва да идентифицират незаконното съдържание, правното основание, компетентния орган и да съдържат информация за механизмите за правна защита. Въвеждането на общи задължения за филтриране превръщат доставчиците на посреднически услуги в органи, които определят каква информация потребителят има право да намери. В допълнение посочваме, че интернет доставчикът, хостинг доставчикът или друг посредник поначало не е автор на съдържанието и не определя неговия смисъл. Той предоставя техническа инфраструктура за неговото предаване, съхраняване или достъп. Когато на такъв субект се възложи задължението сам да преценява дали дадено съдържание представлява незаконна реклама и при това му се даде изключително кратък срок за реакция, държавата фактически прехвърля върху частноправен субект функция, която по естеството си принадлежи на публичен регулатор. Това създава и очевиден риск от свръхблокиране. При наличие на санкция и кратък срок, доставчикът има естествен стимул да премахне съдържанието, дори когато има съмнение дали то действително представлява забранена реклама. Подобен тип изкривяване на функциите, би довело до пагубни последици, свързани със свободата на изразяване, търсене и намиране на информация. Считаме, че такъв законодателен подход би бил изключително пагубен по отношение на защитата на принципите на правовата държава и създава предпоставка за разрастването на този механизъм и върху други сфери на обществения живот, което е меко казано притеснително.
III. Засягане на свободната стопанска инициатива.
Съгласно чл. 19 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Хазартната дейност в България е разрешена и подлежи на строг лицензионен режим. След като държавата допуска извършването на тази дейност, упражнява постоянен контрол върху нея и събира значителни публични приходи, всяко ограничение, което практически лишава лицензираните оператори от възможността да достигат до потребителите по законоустановен начин, следва да бъде особено внимателно мотивирано. Подобна мярка засяга не само операторите, но и всички стопански субекти, които осъществяват законна рекламна, медийна и маркетингова дейност.
IV. Сериозни последици за медийната среда и държавния бюджет.
Не е отчетен фактът, че сериозните ограничения на хазартна реклама няма да засегне единствено хазартния сектор. Тя ще засегне пряко телевизии, радиа, онлайн медии, печатни издания, рекламни агенции, спортни клубове, организатори на културни събития и редица други предприятия, чиято дейност е изцяло законна. Намаляването на рекламните инвестиции ще доведе до ограничаване на приходите в медийния сектор, което неизбежно ще се отрази върху заетостта, качеството на журналистическото съдържание и финансовата устойчивост на независимите медии. Не е представен убедителен анализ дали тя няма да доведе до намаляване на бюджетните приходи от корпоративни данъци, ДДС, осигурителни вноски и данъци върху доходите.
V. Сериозен риск от насърчаване на нелегалния пазар.
Историческият опит показва, че абсолютните забрани рядко премахват общественото търсене. Много по-често те водят до пренасочването му към нерегулирани и незаконни форми на предлагане. В случая съществува реален риск потребителите да бъдат насочени към нелицензирани оператори, които не подлежат на контрол от българските институции, не прилагат механизми за защита на потребителите и защита на личните данни и не допринасят с данъчни приходи към държавния бюджет. Подобни процеси са добре познати в икономическата история като един от най-известните примери е т.нар. „Сух режим“ (1920 – 1933 г.) в САЩ, при който абсолютната забрана не прекратява търсенето, а стимулира развитието на нелегален пазар и организирана престъпност. Макар обществените отношения да са различни, примерът ясно показва, че устойчивите обществени проблеми рядко се решават чрез пълни забрани, а чрез ефективна регулация и контрол. От икономическа гледна точка абсолютните забрани не елиминират търсенето, а променят предлагането. Когато съществува стабилно потребителско търсене, а законните участници бъдат лишени от възможността да достигат до пазара, се създават предпоставки техният дял да бъде зает от нерегулирани или незаконни оператори. Така пазарът не изчезва, а се преразпределя – от субекти, които подлежат на лицензиране, данъчен контрол и надзор, към субекти, които функционират извън правната рамка. Именно това е един от най-добре документираните ефекти на американския Сух режим, който е отменен като неефективен.
VI. Значението на действащия модел.
С последните изменения на Закона за хазарта законодателят вече въведе едни от най-рестриктивните ограничения върху рекламата на хазартни игри в Европа. Наред с това бе запазена ограничена възможност за спонсорство на спортни, културни и обществени инициативи – решение, което целеше да намери баланс между защитата на обществения интерес и необходимостта от устойчиво финансиране на дейности със значима обществена стойност. Практиката показа, че този модел позволи значителен обем частни средства да бъдат насочени към области, които традиционно изпитват сериозен недостиг на финансиране. Сред тях са професионалният и масовият спорт, детско-юношеските школи, организирането на национални и международни спортни състезания, културни фестивали, театрални и музикални продукции, филмовата индустрия, телевизионното съдържание, както и множество обществени и благотворителни инициативи. Особено съществено е отражението върху спорта, включително непрофесионалният такъв. Финансирането от частния сектор подпомага функционирането на клубове и академии, закупуването на оборудване, участието на деца в състезания и подготовката на млади спортисти. За голяма част от тези организации подобна подкрепа не представлява допълнителен ресурс, а е съществен елемент от възможността им изобщо да осъществяват дейността си. Подобен ефект се наблюдава и в културния сектор. През последните години значителен брой музикални фестивали, театрални спектакли, кинофестивали, концерти, телевизионни формати и български филмови продукции са реализирани с участието на частни спонсори, включително лицензирани хазартни оператори. Тези инвестиции не са насочени към популяризиране на хазарта като обществена ценност, а представляват форма на корпоративно финансиране на културни и творчески проекти, които иначе трудно биха намерили необходимия финансов ресурс. Медийната индустрия е сред секторите, които разчитат на подобни инвестиции. Приходите от реклама и спонсорство позволяват създаването на оригинално българско съдържание – документални филми, публицистични предавания, развлекателни формати, спортни продукции и културни проекти. Ограничаването на този източник на финансиране неизбежно би довело до намаляване на инвестициите в българско съдържание, особено при независимите медии и продуценти. Предложената забрана би прекъснала този модел на частно финансиране, без да е представен анализ какви ще бъдат последиците за секторите, които в момента разчитат на него. Не е изследвано дали съществува алтернативен източник на средства, който да компенсира отпадането на тези инвестиции, нито е оценено отражението върху развитието на спорта, културата, медийната среда и дейностите, насочени към деца и млади хора.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ,
Считаме, че защитата на обществения интерес следва да се осъществява чрез балансирани, пропорционални и основани на доказателства законодателни решения. Предложението за такава мащабна забрана на рекламата на хазартни игри не е придружено с необходимия анализ на въздействието и обществено обсъждане със засегнати страни. То поставя въпроси относно съответствието си с принципите на правовата държава, доброто законотворчество и пропорционалността на законодателната намеса, като същевременно създава риск от сериозни отрицателни последици за медийната среда, спорта, културата, държавния бюджет и ефективността на регулацията.
Поради изложените съображения призоваваме Народното събрание да не приема предложението в настоящия му вид и ако се прецени, че е необходима нова регулация, тя да се приеме не инцидентно, а след задълбочена оценка на въздействието и широко обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни.
С уважение:
Александър Варов – Изпълнителен директор
