Д нес, 6 септември, България отбелязва 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия - исторически акт, който променя съдбата на младата българска държава и се превръща в символ на националното единство.
На този ден през 1885 г. българите в Източна Румелия предприемат решителна стъпка към обединението с Княжество България. Без да чакат решение на Великите сили, те показват, че националният идеал може да бъде превърнат в политическа реалност.
- България, разделена след Освобождението
За да се разбере значението на 6 септември, трябва да се върнем към 1878 г. След Освобождението и Берлинския договор българските земи остават разделени.
Княжество България получава автономия, но остава формално под върховенството на Османската империя. Южните български земи са обособени в автономната област Източна Румелия със столица Пловдив и със специален статут.
За много българи това разделение е несправедливо и противоречи на идеята за национално обединение. Желанието за Съединение постепенно се превръща в организирано политическо и революционно движение.
През 1885 г. в Източна Румелия действат комитети, които подготвят обединението. Сред най-активните дейци са Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Георги Бенковски и други революционери и общественици.
- От Голямо Конаре към Пловдив
Решаващите събития започват в началото на септември 1885 г.
На 5 септември в Голямо Конаре, днешния град Съединение, се събират въоръжени доброволци под ръководството на Продан Тишков - Чардафон. Движението бързо се разраства.
В ранните часове на 6 септември 1885 г. чета и въоръжени отряди навлизат в Пловдив. Под командването на майор Данаил Николаев те овладяват ключови позиции в града и обкръжават конака.
Генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е отстранен. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски.
Съединението е обявено.
Новината бързо се разпространява из страната, а в Пловдив и други градове хората излизат по улиците с български знамена.
- Ролята на княз Александър Батенберг
Един от най-важните моменти идва след самото обявяване на Съединението.
Княз Александър I Батенберг решава да застане зад делото, въпреки огромния международен риск. Подкрепата му дава необходимата политическа легитимност на случилото се.
На 8 септември 1885 г. той приема Съединението и се провъзгласява за княз на Северна и Южна България. На следващия ден пристига в Пловдив.
Така революционният акт получава подкрепата на българската държавна власт.
- България трябва да защити Съединението
Съединението обаче не е посрещнато спокойно от международните сили. Нарушаването на установения с Берлинския договор ред поставя България в изключително сложна дипломатическа ситуация.
Само два месеца по-късно страната е изправена пред ново изпитание - Сръбско-българската война.
Сърбия напада България, очаквайки лесна победа. Българската армия обаче успява да спре настъплението и да постигне победа, с което защитава постигнатото Съединение.
Дипломатическите преговори продължават месеци наред, а през 1886 г. Съединението получава международно признание.
