Д атата е 26 март 1923 г. е ден на зловещи събития, които обаче са забравени. Докато София по това време живее с треската на предстоящите избори и бурните политически страсти на земеделското управление, в сърцето на Тракия, будния и непокорен Ямбол, се разиграва драма, която историята по-късно ще нарече „Ямболското клане“.
Пролетта на 1923 г. заварва България в състояние на крайно напрежение. Правителството на Александър Стамболийски, решено да наложи пълен ред, издава указ за изземване на оръжието от цивилното население. В Ямбол обаче идеите на анархо-комунизма са пуснали дълбоки корени сред местната интелигенция и работничеството. За тези хора пушката не е просто предмет, а гаранция за тяхната свобода и неприкосновеност.
На 26 март сутринта градът осъмва с призиви за съпротива. Гневът не е насочен само срещу конкретния закон, а срещу целия държавен апарат, който в очите на анархистите е символ на потисничество. Когато стотици протестиращи се събират в района на градската поща, атмосферата е наелектризирана. Никой тогава не подозира, че този понеделник ще завърши с мирис на барут и прясна кръв по калдъръма.
Гърмежите, които смълчаха Тунджа
Сблъсъкът започва почти стихийно. Опитът на полицията и местния гарнизон да разпръснат тълпата среща неочаквано твърда съпротива. Във въздуха профучават първите куршуми, а пощата бързо се превръща в импровизирана крепост за анархистите. Боевете се пренасят по тесните улици, където ехото от изстрелите се смесва с виковете на ранените.
Властта реагира с безпощадна твърдост. Военните части, изпратени да „въдворят ред“, не правят разлика между въоръжени бунтовници и случайни минувачи. Към края на деня съпротивата е прекършена, но цената е ужасяваща. Градът е поставен под обсада, а тишината, която настъпва над бреговете на Тунджа, е по-страшна от самия шум на битката. Това е само началото на трагедията – истинският ужас предстои в часовете на последвалия „мир“.
Без съд и присъда: Черната хроника на възмездието
Най-мрачната глава от Ямболските събития се пише не на площада, а в покрайнините на града, край старите казарми. Десетки арестувани млади мъже, идеолози, поети и обикновени симпатизанти на анархизма, са изведени посред нощ.
Без разпити, без адвокати и без право на последна дума, те са избити в серия от брутални екзекуции. Историческите източници сочат, че броят на жертвите надхвърля 30 души, а някои свидетелства говорят за още по-висока цифра.
Сред загиналите са личности като Тодор Дързев, чиито имена днес малцина си спомнят, но чиято съдба остава като кърваво петно върху управлението на БЗНС. Тази саморазправа бележи началото на една спирала от насилие в България, която ще кулминира в Деветоюнския преврат и септемврийските събития същата година. Ямболското клане е ранното предупреждение за това какво се случва, когато политическият диалог е заменен от куршума.
- Втора българска армия превзема Одрин
Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 г. до 26 март 1913 г. завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война.
Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. Обсадата е известна с някои от първите случаи в света на действие на бойна авиация.
Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев.
Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Тъй като щабът на Шукри паша се намира в сръбската окупационна зона на града, той е охраняван от сръбски части до изпращането му в София.
Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници.
Още събития на 26 март:
- 1841 г. – Българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора.
- 1913 г. – Балканска война: Обсада на Одрин: Втора българска армия превзема Одрин.
- 2000 г. – Владимир Путин е избран за първи път за президент на Русия
Родени:
- 1911 г. – роден е американският драматург Тенеси Уилямс
- 1940 г. – роден е американският актьор Джеймс Каан
- 1944 г. – родена е американската певица Даяна Рос
- 1948 г. – роден е американският музикант Стивън Тайлър
- 1985 г. – родена е английската актриса Кийра Найтли
Починали:
- 1827 г – умира немският композитор Лудвиг ван Бетовен
- 1940 г – умира българският борец Дан Колов
