Мария Димитрова е човекът в нюзрума на Нова, който отразява всичко в областта на образованието. Заради поредицата си от репортажи, свързани с висшето образование в чужбина, е носител на наградата „Златен талант”. Автор е на филма в две части –„Истината за Чернобил”, който прави за 25-та годишнина от аварията в атомната централа, както и на много други материали, част от „Темата на Нова”. Мария е завършила политически науки със специализация в международните отношения.
- Наскоро родители се обявиха срещу учебник по история за трети клас с искане за промяна. Подкрепиха ги и утвърдени български историци, които също не скриха притеснението си, че има проблем със списването на учебниците по история. Какъв точно е проблемът и защо всяка година се сблъскваме с подобни казуси?
- Проблемите не са само с учебниците по история. Наистина, през последните няколко години се сблъскахме десетки пъти с абсурдните съдържания на учебниците. В момента системата работи по следния начин: авторските колективи към издателствата пишат учебниците, а след това Министерството на образованието одобрява три от тях, а всяко училище избира по кой от трите да се учи. Така се оказва, че на няколко нива, от които зависи какво ще научат децата на България, не се упражнява нужният контрол. Ако имаше контрол, нямаше да бъде допуснато години наред учениците да учат за "делата на Симеон Велики, които не са оставили трайни следи в историята ни", или текстове на песни в учебника по музика с неприлични текстове.
Сега трябва да бъде помислено не само за ревизия на съдържанието на учебниците по история, но под лупа да бъде погледнато и на другите предмети. Защото утре друг родител възмутено ще осъзнае, че системата, на която е доверил детето си, всъщност му дава знания, но за смет – и този родител ще бъде абсолютно прав.
- Настоява се за бързи мерки от страна на доц. Румяна Коларова в образователната система. Ще успее ли според теб служебното правителство да осъществи някакви промени?
- Когато се говори за бързи мерки, трябва да сме наясно, че желанието е нещо много хубаво, но всъщност времето обикновено не стига. Поне такава е ситуацията последните няколко години в образованието. Едно служебно правителство няма времето, за да направи съществени промени. Не само няма време, но за някои от нещата и законът не позволява те да се случат. Така че трябва да се гледа реално на нещата и да се решават проблемите, които в момента са най-належащи, като ситуацията с училищата в наводнените райони на държавата.
- Със старта на новата учебна година, кои са най-наболелите и неотложни проблеми в образователната система, които все още чакат своето разрешаване?
- Наболелите проблеми са твърде много, за да мога да обхвана всички. Въпреки това ще спомена някои от тях.
Един от тях е материалната база в училищата ни. Да, последните години наистина се отделят средства за ремонти, но за съжаление те не са достатъчни и определено не стигат за всички. Всяка година ние показваме ремонтирани училища и сме стигнали дотам, че да се радваме на санираните сгради и подменените чинове в 10 училища например, а в същото време все още у нас има училища, в които тоалетната е външна. Има и други учебни заведения, в които санитарните възли не са външни, но са в толкова окаяно състояние, че децата предпочитат да не стъпват в тях, което води до други проблеми.
Трябва да бъдат направени нови учебни програми, но и трябва да се помисли много спешно за децата със специални образователни потребности (СОП). Нашата система не е адаптирана за тях. Примерите на Запад за това как трябва да се работи с тези деца са стотици. Ние за съжаление сме далече от този начин на мислене.
Така например, на 30 деца със специални потребности в едно училище им се падат петима ресурсни учителя. Друг пример – дете с дислексия учи в частно училище, там всеки тест се печата отделно за него с по-големи или в различни цветове букви, за да не се затруднява. Учителят е немец и на него му е обяснено как да работи с такива деца. Как тогава искаме тези деца да бъдат в системата, когато ние не им помагаме да станат част от нея. Не на последно място, остава проблемът със заплатите на учителите, които по мое мнение са далече от това, което би трябвало да получават хората, които образоват нацията ни.
- Сред най-често споменаваните проблеми е разминаването между образователната ни система и нуждите на пазара, и целите на бизнеса. Продължава ли да съществува този проблем и какво според теб трябва да се направи, за да се доближат тези две неща?
- Проблемът става все по-явен и това личи от все по-крещящите нужди на бизнеса. Хубавото е, че от тази година ще започне да работи дуалната система, или т.нар. още учене чрез работа. Тоест, учениците в професионалните гимназии ще имат шанса да прилагат това, за което учат, на практика, а не само да бъде възприето като суха теория. Тук идва и въпросът ще може ли обаче бизнесът у нас да плаща на тези ученици и ще им предложи ли временни работни места. Все още рейтинговата система за висше образование у нас показва, че продължава да се бълват кадри от университетите, от които пазарът ни няма нужда. След това отчитаме колко са младите безработни или как голяма част от висшистите не работят по специалността си.
Пазарът ни има огромна нужда от IT специалисти, а в същото време от университети излизат висшисти, които са завършили икономика, право, социология или публична администрация и остават без работа, защото пазарът не се нуждае от тях. Ще дам и друг пример – млади хора, които завършват педагогика, се отказват от учителската професия, само като чуят какво е заплащането, защото съгласете се, но с 500 лева се живее много трудно.
- Каква е причината, поради която реформата в образованието все не се случва – липса на бюджет, на политическа воля, и в действителност доколко образованието е приоритет за управляващите?
- Истината е, че всеки, който идва на власт последните години поставя образованието сред приоритетите си. Истината също е, че близо 10 години се готви новият Закон за училищното образование. Този закон обаче все още не е факт. И така времето си минава, а системата продължава да чака своята реформа.
Основният проблем за мен не са толкова липсата на средства, колкото фактът, че образованието трябва да бъде надпартийно. Тоест, да не се губи време в създаването на нови предложения за промени, а да се действа по вече създадените, които чакат зелена светлина, за да станат факт и които от години се обсъждат.
Липсва приемственост, което бави реформата в образователната система. Колкото повече се бавят промените, толкова повече машината започва да зацикля и в един момент, ако не бъде смазана, проблемите ни ще станат наистина сериозни. Създава се усещане, че образованието е приоритет само на думи, а в действителност политическият интерес е в други сфери.
- Създава ли днешната образователна система изгубено поколение?
- Изгубено поколение е силна квалификация. Според мен по-скоро проблемът е, че образователната система в момента е горе-долу такава, каквото е била преди 10-15 години. Проблемът е, че младите хора вече търсят и намират информацията по друг начин. Системата, която те кара да назубряш урока, вече не работи и трябва да се търси новият метод. Проблемът не е в учениците, затова не те трябва да се адаптират към системата, а образованието – към техните нужди.
