О тдалечаваме се от Мелник по пътя за село Катунци и погледът ми потъва в меките извивки на билата. В минали години всеки хълм е бил облечен със зелена премяна от лозови масиви, днес предприемчиви производители се опитват да възстановят традицията за производство на вино. Широката мелнишка лоза се отглежда изключително в този район на България и затова местните казват „минеш ли Сандански, не търси вино от широка мелнишка лоза, то е само при нас.”
Село Катунци е събрало в прегръдката си няколко околни села, затова и кухнята, ритуалите и сборовете са богати и различни. Навремето всяка жена, която идвала снаха от друго село носила със себе си нещо различно от традиционните гозби.
"Ние месехме много хляб, големи семейства и трябваше да приготвяме за много хора. У нас бяхме дванайсет деца, майка ми се грижеше за всички и на нивата ходеше, а в събота печеше хляб за цялата седмица. Спомням си, че обредните пити и тези за празници месихме от нахут. Много вкусен мълчан хляб, защото майка ми като започнеше да меси, мълчеше, за да може да втаса”, историите на Севда Стефанова са топли, завъртяни и вкусни като хляб по стара рецепта.
А до нея Елена Лефкова се връща в студените зимни дни и дългите празници на хората от Катунци - „Повече постни манджи правехме, месо имаше само на празниците. А на Трифон Зарезан вадехме туршията от грозде. Характерна за нашия район, толкова грозде имаше, че всяко семейство правеше туршия от грозде. По време на беритбата, отделяхме най-хубавите гроздове, оставяхме ги няколко дни на слънце, след това с вода и пепел ги „гасяхме“. Поливахме ги с шира и затваряхме в глинени делви. Отваряхме я на Трифон Зарезан. Хубави спомени имам от моето детство, много празници и веселба. Събирахме се винаги преди да опитаме виното от новата реколта. Цялото село на на площада и всеки носеше от неговото. Възрастните опитваха, цъкаха, даваха съвети, а децата се гонеха със зачервени бузи.” (Пълният текст „Тъпкан свински бут и туршия от гасено грозде“)
