"Поддържам изцяло и без уговорки написаното в общата ни статия с френския посланик. Основната ни теза е, че решението да членуваш в ЕС е всъщност избор на модел, в който олигархичните структури нямат място", казва посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер в интервю за Александър Андреев от "Дойче веле".
"Аз съм дълбоко убеден, че активното гражданско общество е важен стълб на всяка демокрация. Ние с моя френски колега обърнахме внимание и на още нещо: колко е важно медийното многообразие и независимост. Ние призовахме за ориентация към европейските ценности, за свобода на демонстрациите, за добро управление и свобода на печата. Това е желание на целия ЕС. По тези въпроси ще продължа диалога си с представители на правителството и на гражданското общество", казва той.
Запитан какви мерки са необходими, според него, за да се подобри положението с медийната свобода, посланик Хьопфнер посочва, че най-важни проблема, посочвани от международните експерти, са концентрацията и непрозрачността на собствеността, натискът върху журналистите и автоцензурата, както и платените публикации.
"За такива проблеми няма прости решения. Много участници трябва да дадат своя принос за намирането на изход. Така например българската държава може да приеме закони, които гарантират свободата на печата и равните стартови условия за всички медии и в същото време възпират злоупотребите. Органите, които се грижат за защита на конкуренцията, също трябва внимателно да наблюдават медийния сектор. Ние в Германия имаме добър опит с комисията, която следи за медийната концентрация.
Но само държавното регулиране не решава проблема. Много важно e да се засили самоорганизацията на българските журналисти, важно е те да се споразумеят за ясни стандарти за качество и сами да контролират тяхното спазване. Ако журналистите сплотят редиците си, на такива външни фактори като политиката или бизнеса ще им бъде много по-трудно да оказват натиск и да въздействат върху публикациите. Не на последно място роля могат да изиграят и структури като Европейската комисия. Еврокомисарките Крус и Рединг вече поставиха началото и проведоха в София разговори по тази тема" казва посланик Хьопфнер и заключава:
Аз съм оптимист. Протестите през последните седмици ясно показаха, че все по-голяма част от хората в България искат независими и плуралистични медии, за да могат да си съставят по-добра картина за политическите процеси в своята страна.
Посланик Хьопфнер припомня, че
от 1 януари 2014 г. за гражданите на България и Румъния отпадат все още валидните ограничения за достъп до германския трудов пазар.
"Но не вярвам, че броят на хората, пристигащи от България и Румъния, значително ще се увеличи. През 2012 г. близо 175 000 българи и румънци са се преселили в Германия. В същото време 104 000 са се завърнали в своите страни. В едно обединено икономическо пространство е съвсем нормално гражданите да мигрират.
За Германия и за германския трудов пазар притокът на квалифицирана работна сила е печалба. Много българи, които заминават за Германия, притежават добро образование и до известна степен балансират демографския дефицит в Германия", отбелязва той.
Запитан дали "миграцията по бедност” ще даде отражение върху преговорите за присъединяване на България към Шенгенското пространство, германският посланик е категоричен, че няма пряко връзка с Шенген, защото пълноправното членство в Шенген означава само отпадане на граничния контрол.
"Пълноправното членство на България в Шенгенската система зависи от редица предпоставки. На първо място, разбира се, от изискването външната граница на Шенген да бъде максимално сигурна. Нашите експерти установиха, че тези предпоставки вече са изпълнени.
Сега е важно в областта на правосъдието и вътрешните работи да се достигне онова равнище, което отговаря на обичайните стандарти в ЕС и на критериите за членство в ЕС. За съжаление досегашните доклади на Еврокомисията относно борбата срещу престъпността и корупцията все още не са такива, че да изглежда реалистично необходимото единодушно одобрение за пълноправно членство в Шенген", казва Матиас Хьопфнер.
