Б ило вторник, пазарен ден.
Студено и ветровито.
Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.
Бил облечен във вехти турски дрехи от винен шаяк, с калцуни на краката и цървули и отгоре с япанджак.
Главата му била превързана.
Поискал да се изповяда и причасти, та дошъл поп Тодор Митов от „Св. Петка Самарджийска” и го изповядал и го причастил.
След туй го качили на бурето.
Казали на децата да се дръпнат встрани, че да не гледат.
Висял на въжето до пладне.
Свалили го и натоварили тялото в една волска кола.
А войниците нарязали въжето и раздали на дечурлигата за талисмани. По три гроша за парче. Такъв адет имало.
Край пътя кацали гарвани.
Едно момиче видяло от балкона на къщата си тялото в колата.
Двамата почерпени кацари били изкопали вече надве-натри гроба в хендека на Позорните гробища.
Заровили го там.
На другата сутрин гробът бил изровен и празен.
А две момчета от дечурлигата, дето били край бесилото, изтърчали до „Св. Петка Самарджийска” да запалят свещички.
Когато строили ЦУМ и разрушили маса къщи и маса църкви наоколо, „Света Петка Самарджийска”, кой знае защо, не посмели да я бутнат. Не посмели и туйто. Оставили я.
Сега там има плоча. На която пише:
„На 6 февруарий, хилядо осемстотин седемдесе и трета…”
Какви са тия гарвани край пътя? Какви са тия гарвани край пътя? Какви са тия гарвани край пътя? – написа един наш поет сто и трийсет-четирсет години по-късно.
Било вторник, пазарен ден.
Студено и ветровито…
