Как споделянето вдъхновява доброто

Н а 11 декември в София ще се проведе годишната дарителска конференция на Българския дарителски форум (БДФ) и сред лекторите е Джейсън Франклин (Jason Franklin) – изпълнителният директор на вдъхновяващата дарителска онлайн библиотека Bolder Giving (BolderGiving.org).

Организацията събира историите на дарители, които силно вдъхновяват с примера си.

За Vesti.bg Джейсън разказа защо е важно да говорим за даренията, какво променя един разказ и как да бъдем по-ефективни, когато решим да помогнем.  

Бихте ли обяснили накратко каква е ролята и мисията на Bolder Giving?

В своята същност мисията на Bolder Giving е вдъхновяването – искаме да помогнем на хората да си представят какво е възможно с техните дарения, да ги запалим да бъдат по-щедри, по-смели и да поемат повече рискове. Правим това,  основно разказвайки истории. Намираме и споделяме историите на хора, които ни вдъхновяват, надявайки се, че те ще помогнат на други също да си представят какво е възможно да се постигне с дарения.

Хората рядко споделят за даренията, които правят, дори Bolder Giving го признава. Защо е така и как ги убеждавате да променят мнението си?

Според мен две основни неща спират хората да говорят за това – скромността и страхът. От една страна, в САЩ и в по-голямата част от света обществото ни учи, че скромността е добродетел – не трябва да се фукаме, не трябва да бъдем самохвалковци. Затова хората се колебаят да говорят, когато правят дарение. Понякога причината е религиозни убеждения, друг път – социални норми. На този фронт се опитваме да убеждаваме хората да променят мисленето си относно това защо разказват историите си, да им помогнем да разберат, че споделянето им само по себе си може да е услуга, начин да вдъхновиш други. Помагаме им да разказват историите си по вдъхновяващи начини, които не са самохвалство.

Вторият възпиращ фактор е страхът – страхът, че хората ще ги гледат различно или ще се опитат да се възползват от тях, знаейки, че са заможни или склонни да даряват; страх, че връзките им може да се променят. В този случай мисля, че е особено важно да се признае, че страхът не е необоснован – когато човек добие публичност с даренията си и финансовите си средства, това променя връзките и хората започват да ви искат пари по-често. Убедил съм се обаче, че този страх не е постоянен – хората бързо научават как да отказват по-деликатно, ако се сблъскат с повече молби за финансова помощ. А що се отнася до промяната във връзките, тя често се оказва към по-добро. Всъщност, ако си заможен, повечето хора, които те познават или вече го знаят, или се досещат. Споделянето на историята ви може по-скоро да подобри връзките, тъй като те ще се основават на истината какъв сте и какво правите, вместо на слухове и догадки.

Можете ли да отличите една история, която е била толкова затрогваща, че Ви е вдъхновила лично?

Макар да сме събрали много истории, които ме вдъхновяват, спомням си конкретно за една от времето, когато открих Bolder Giving – тази на Пилар Гонсалес (Pilar Gonzales). За мен тя е особено въздействаща. Пилар не е заможна, но дарява много щедро от често скромния си доход, тъй като вижда толкова много хора в нужда около нея. Когато записахме историята през септември 2011 г., много ме трогна едно конкретно нейно преживяване – тя разказа как е чакала на опашка на касата в магазин, а пред нея се редял бездомен човек, който нямал достатъчно пари за тоалетните принадлежности, които искал да вземе. Начаса Пилар заявила, че ще ги плати. Мъжът се разплакал и обяснил, че искал да се приведе в добър външен вид, за да отиде на интервю за работа и да си стъпи на краката. Във време, когато пилеем толкова енергия в мисли за щедри дарения за дългосрочна промяна, историята на Пилар ми напомни колко много може да означава да дадеш директно на нуждаещия се, колко важно е да не се затваряме за нуждите на хората около нас всеки ден, а да носим духа на щедрост непрекъснато.

Bolder Giving се стреми да помага на дарителите да станат „по-ефективни и отдадени“, какво е ефективен донор?

За мен ефективен е този донор, чиито дарения помагат за подобряване на проблема, който го вълнува или помагат за създаването на общности, които се ангажират с този проблем. Виждам прекалено много донори, които даряват импулсивно или на групи с добри екипи за връзки с обществеността, вместо да проучат работата, която се върши, и да намерят най-добрите групи, на които да дарят.

Да си ефективен донор означава да си дарител, който отделя от времето си да научи повече за проблемите и групите, които се борят с тях, и тогава да направи информиран избор и обмислено дарение, което съвпада с целите му.

Мислите ли, че различните общества имат различна дарителска култура и в този смисъл каква е дарителската култура в Източна Европа?

Със сигурност различните общества имат различна дарителска култура! Тя се корени в нашата история, управленска и икономическа система, в религиозните учения, в миналата роля на гражданското общество, във връзките ни с другите култури. Например в САЩ културата на даряване е свързана с юдео-християнските учения, както и с демократичната политическа система и капиталистическата икономическа система, които очакват от гражданското общество благотворителността и филантропията да запълнят дупките, които правителствената и икономическата система не успяват. Обратно, в голяма част от Източна Европа има силна традиция на много по-експанзивно управление, което е осигурявало много от социалните и културните услуги, предоставяни в САЩ, благодарение на филантропията, както и културна традиция на анонимност във връзка с парите и благотворителността, която едва сега започва да се променя.

Не мисля, че целта е Източна Европа да възприеме американската система – това е стил, развит през вековете, който пасва на САЩ. По-скоро мисля, че предизвикателството днес е Източна Европа да начертае свой собствен курс – политически, икономически и социален, и да развие и изгради култура на даряване и гражданско общество по свой начин.

Кои според Вас са най-належащите проблеми, върху които донорите в Източна Европа трябва да се фокусират?

Не съм експерт по региона и се колебая да казвам на донорите върху какво да се фокусират, когато те разбират предизвикателствата и нуждите в собствените си общности по-добре, отколкото аз бих могъл. Все пак, съвсем основно, моят съвет е да потърсят разнообразие – дарения са нужни както за директни услуги, така и за дългосрочно развитие на гражданското общество, за опазването, почитането и развитието на артистичните и културните традиции, които правят Източна Европа уникална.

На ниво индивидуален дарител съветът ми към донорите навсякъде по света е един – започнете с това, което ви вълнува. Има хиляди проблеми, за които може да направите дарение, но вярвам, че ще сте най-ефективни и щедри, когато откриете въпроса, каузата или обществото, което ви вълнува наистина, и се фокусирате върху него. Не трябва да правите всичко. Вместо това даряването за нещо, което ви вълнува, ще поддържа ентусиазма ви и ще ви подтикне да допринесете най-много според личните ви възможности.

Джейсън Франклин е изпълнителен директор на Bolder Giving от 2010 г. насам. За това време той успява да разшири и разнообрази историите в дарителската библиотека, започва нови програми, фокусирани върху актуални процеси на деня, включително правата на ЛГТБ общността, опазването на околната среда и въздействие върху инвестирането; организирал е над 100 семинара и програми за дарители на фондацията; поставя началото и на първите пилотни партньорства по проекта Bolder Giving в Източна Европа.