А лексис Ципрас – лидерът на обявяващата се против мерките за икономии партия СИРИЗА, която победи на парламентарните избори в Гърция, е претърпял развитие от младежките си комунистически години насам, макар да е запазил от тях презрението към вратовръзките и привързаността си към Че Гевара.
На 40 години той вероятно ще стане най-младият гръцки премиер от 150 години насам,
коментира АФП. Ципрас въплъщава надеждата на европейската антилиберална левица, като много нейни представители пътуваха през последните дни до Атина с надеждата да присъстват на успеха на своя шампион.
За Ципрас победата не будеше никакво съмнение и по време на последния си митинг в Атина в четвъртък той вече се виждаше като премиер, имайки „пълното съзнание, че от понеделник ние ще поемем трудна задача“.
Между италианската песен от съпротивата Bella, сiao, запята от множеството, и баладата на Ленард Коен First we take Manhattan, лееща се от озвучителните уредби, Алексис Ципрас не изгуби увереността, придобита през последните години на криза.
Макар да не е произлязъл от политическа династия за разлика от много други гръцки политици, той рано се увлече от политическата активност.
Гърция го откри като представител на гимназистко движение в телевизионна програма през 1990 г.,
заявяващ от висотата на своите 16 години: „Искаме да имаме право да избираме, когато отиваме на училище“.
Ципрас е запазил младежкото си лице, привързаността към Че Гевара, заради която е кръстил дори един от синовете си Орфе-Ернесто, но е пригладил щръкналия перчем, който носеше дълго време след приключването на следването си в Политехниката в Атина, където се дипломира като инженер.
Това висше училище – традиционно средище на студентски протести, беше арена на кървави репресии на страна на диктатурата на полковниците (1967 – 1974).
Ципрас е роден в Атина през юли 1974 г., няколко дни след падането на хунтата. След първоначалното си участие в Гръцката комунистическа младеж (KNE), той се присъединява към „Синаспизмос“ – малка еврокомунистическа и антиглобалистка партия.
На 33 години той беше избран за председател на тази формация, която става същата година – 2008 г., коалиция на няколко организации и леви партии под името СИРИЗА.
Нейното политическо бойно кръщение идва няколко месеца по-късно по време на безпрецедентните улични бунтове,
избухнали след като тийнейджър беше убит от полицай в Атина. СИРИЗА, която е обвинена в подкрепа на това протестно движение, не надхърля 4,6% от гласовете на парламентарните избори през 2009 г.
„Ние бяхме единствената сила, защитаваща правото на протест на младежите и платихме цената за това“, казва Ципрас.
Избухването на кризата с дълга през 2010 г. и годините на икономически застой, които я съпътстваха, дадоха нова аудитория на радикалната левица и на нейния лидер, който осъжда „хуманитарната криза“, породена от драстичните мерки за икономии, наложени от кредиторите на страната ЕС и МВФ.
За три години изборният резултат на СИРИЗА се увеличи петкратно.
Партията, която е втора на парламентарните избори 2012 г. след „Нова демокрация“ на Андонис Самарас, се класира на първо място на евроизборите през миналата пролет.
След тези избори, на които той бе водач на листата на европейската левица, Ципрас изпипва международния си имидж: подсилен с чувствителния си напредък в английския, той активизира посещенията си в чужбина – при управителя на Европейската централна банка Марио Драги, германския министър на финансите Волфганг Шойбле, защитник на бюджетната дисциплина, но също и при папа Франциск.
Негов приоритет е предоговаряне с ЕС и МВФ на голяма част от държавния дълг (175% от гръцкия БВП) ,
за да се насърчи възстановяването и да се сложи край на мерките за икономии, което безпокои кредиторите и пазарите.
Ципрас поизглади речта си, но изглежда неподатлив на компромис поне в едно отношение: „Ако не сте ме виждали досега да нося вратовръзка, малко възможно е това да се случи“, сподели той наскоро.
Дискретен за личния си живот, той живее на съпружески начала с партньорката си и има две деца.
