Гърците ще бъдат изправени пред важен въпрос, когато отидат да гласуват за втори път в рамките на два месеца - на 17 юни, за да изберат ново правителство.
Изходът от изборите може да определи това, дали Гърция ще се придържа към голямото орязване на бюджета, което се изисква според условията на международния спасителен заем, или ще отхвърли фискалните мерки за икономии, наложени от останалата част от Европа.
Ако гърците изберат втория път, те рискуват да бъдат прогонени от еврозоната, което вероятно ще създаде още проблеми на икономиката, която вече в пета година е в рецесия.
Разбира се, който се окаже на власт, би могъл да убеди европейските лидери да приемат компромис, който ще позволи на Гърция да отстъпи от съкращаването на бюджета и да остане в паричния съюз, състоящ се от 17 страни.
Несигурността в Гърция виси над глобалните финансови пазари от месеци и анализаторите казват, че изборите идната неделя може би няма да доведат до бързо решение.
Но изборите ще помогнат да се определи дали финансовата криза, която тресе Европа от повече от две години, бавно влиза под контрол или е на път да се влоши много повече.
Асошиейтед прес предлага няколко въпроса и отговора за изборите в Гърция и защо те са от значение за останалата част от света.
Накратко, изборите на 17 юни се смятат за референдум за еврото
Гърция си осигури през март втори спасителен заем от много милиарди евро, който й помогна да плати част от огромния си дълг. Този спасителен заем дойде с по-твърди мерки за икономии, като съкращения на заплатите в държавния сектор и пенсиите, които държавата се мъчи да изпълни.
Орязването на разходите остави икономиката затънала в дълбока рецесия.
Разгневени от изглеждащите като безкрайни лишения, гърците се отдръпнаха от двете традиционни партии - консервативната Нова демокрация и социалистическата ПАСОК на изборите миналия месец. Вместо това те гласуваха за по-радикални партии, които обещаха да изтеглят страната от договореностите от спасителния заем и мерките за икономии.
Но ако страната се откаже от условията по спасителния заем, международните партньори на Гърция може да спрат да предоставят средствата, на които разчита страната.
Това може да доведе до дефолт и да я застави да излезе от еврозоната - стъпка, която силно ще отслаби еврото и ще изпрати шокови вълни в глобалната финансова система.
Какво ще се случи с Гърция, ако тя напусне еврото?
Нито една страна досега не е напускала и няма процедури в огромната книга с правила на Европейския съюз за прогонване на която и да било страна навън. Но ако Гърция напусне еврото, тя няма да има друг избор, освен да започне да печата своя валута - драхмата, за да върви по пътя си.
Такава стъпка тежка и бързо ще засегне гръцкия народ, подчертава гръцкият Институт за икономически и промишлени изследвания. Новата драхма ще изгуби повече от половината или още повече от стойността си в сравнение с еврото.
Това ще увеличи инфлацията и ще пресуши покупателната способност на средния грък. В същото време икономическото производство на страната ще намалее, оставяйки още хора без работа в страна, в която един от всеки петима е вече безработен.
Цените на вносните стоки ще скочат до небето, което ще ги направи недостъпни за мнозина. Обаче има някои анализатори, които казват, че една по-слаба драхма ще направи гръцките стоки за износ по-евтини и по-конкурентноспособни и би могла да помогне на икономиката отново да отбележи растеж.
Компании извън Гърция може да бъдат привлечени от по-евтината работна ръка и недвижими имоти, окуражавайки ги да преместят производството си там.
Туризмът също може да получи стимул - наемането на хотелска стая на гръцки остров внезапно ще стане много по-евтино за чужденците.
Гърция е толкова малка икономика. Защо членството й в еврозоната има значение?
Наистина, гръцката икономика съставлява 2% от общата икономическа мощ на еврозоната. Но ако Гърция излезе от еврозоната, инвеститорите ще станат нервни за това дали други финансово разклатени страни, като Италия или Испания, също ще напуснат някой ден.
Този страх вероятно ще увеличи цената на заемите в тези страни и в други, потенциално до нива, които ще ги заставят да потърсят международен спасителен заем. Европа тогава ще попадне в омагьосан кръг.
Европейските банки, които държат голяма част от правителствените облигации на континента, ще станат значително по-слаби и по-неохотно ще дават заеми една на друга. Това ще предизвика кредитна криза като онази, която последва след рухването на американската инвестиционна банка "Лемън Брадърс".
Този проблем може да се задълбочи, ако вложители и инвеститори изтеглят парите си от банките в клатещите се икономики и ги преместят в по-сигурни страни, като Германия, или изобщо извън еврозоната. Това може още повече да дестабилизира банковата система.
Какво може да се случи на 17 юни?
Наблюдателите на пазарите и европейските политици се тревожат, че СИРИЗА, която се класира втора на изборите през май с програма, основана на оспорването на спасителния пакет, може би този път ще се справи по-добре.
Алексис Ципрас, харизматичният лидер на партията, обеща да анулира споразумението за международен спасителен заем, ако спечели.
Както ПАСОК, така и Нова демокрация обещаха да се опитат да предоговорят части от спасителния заем в усилия да се стимулира умиращата гръцка икономика.
Обаче те не се застъпват за изключване от споразумението и настояват, че главен приоритет е Гърция да бъде оставена в еврозоната, нещо, което се иска от 80% от гърците. За да формира правителство, печелившата партия или коалиция трябва да държи минимум 151 от 300 депутатски места в парламента.
Според гръцкия избирателен закон първата партия получава бонус от 50 места в парламента. Малко вероятно е която и да било партия да спечели достатъчно места за мнозинство, което означава, че ще има още един кръг преговори за формиране на управляваща коалиция.
Но като се изключи Гърция, на добър път ли е еврозоната?
Едва ли. Испания е последната и най-голямата страна в еврозоната, която поиска спасителен заем. Европейските лидери карат Испания да си оправи финансите преди изборите в Гърция.
Разходите по заеми в страната скочиха през последните седмици поради загриженост, че тя няма пари да подкрепи проблемния си банков сектор, който бе осакатен от рухването на испанския пазар на недвижими имоти.
В събота испанското правителство най-накрая призна, че ще поиска външна помощ за финансовия си сектор, след като финансовите министри от 17 страни от еврозоната се съгласиха да предложат 100 млрд. евро в спасителни заеми. Испания ще реши от колко пари се нуждае, след като независимите проверки на банките в страната приключат.
