Вратата, която Москов отвори

В сряда, 17 декември 2014 г., българският парламент беше превзет за първи път от расистка реч. Дори и да не запомним датата, нека е сигурно: бъдещето ще ни върне към нея. Просто расизъм, спонсориран от държавата, който има потенциала да отключи и действия, след като вече е поощрил водопад от думи.

Невъзможните думи

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов нарече ромите “нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки".

Краткото определение на изреченото е “расизъм”, а малко по-дългото е това: “дехуманизация на обособена група”. Тоест, представянето на група хора не като сбор от индивиди, а като аморфна маса, несъвместима с обичайните човешки черти и неспособна на човешки чувства. В представата на депутата Симеонов майчиният инстинкт е заменен с “инстинкт на улични кучки”, децата напомнят прасета по улицата, а човешката личност като цяло е същество от неясен произход, което само привидно наподобява човека.

Десет дни по-рано сходно виждане за ромите демонстрира и представител на изпълнителната власт – здравният министър Петър Москов. В негова реч ромите също бяха сведени до същества, чужди на човешкото. Те бяха оприличени на “скотове”, сравнени с нещо по-лошо от “диви животни” и третирани като “популация” - термин от областта на зоологията.

Хора или животни?

За социалните науки дехуманизацията е последният етап от полуосъзнатата подготовка на едно общество за физическа разправа с различните. Този етап е предшестван от словесното, а после и физическо обособяване на дадена етническа или расова група, от колективното ѝ определяне като вредна за мнозинството заради лошите си качества и от заключението, че тези лоши качества са вродени, тоест - непоправими.

Руандийският геноцид, Сребреница и Холокостът са немислими без предшестващата ги дехуманизация. В Руанда представителите на хуту са убедени, че убиват не тутси, а “хлебарките”, в Сребреница пък избивали “сардели” или “животни”, а в Аушвиц – генетично изродени организми. Анималистката подмяна е най-сериозният и последен сигнал за опасност, който идва след множество други сигнали, оставени нечути: за словото на омразата, за дискриминацията, за национализма... Престъпленията срещу човечеството нямат обичая да падат от небето, те се случват след дълги периоди на перверзна мобилизация на обществата да извървят на етапи един пагубен път, разграфен от изследователите. Все процеси, описани от Раул Хилберг, Рафаел Лемкин, Филип Гуревич, Емир Сулягич. И още стотици други.

В изказването на Симеонов ромите са представени и по двата начина – и като не-хора, и като група с непоправими недостатъци. Макар и да изглеждат еднакво достойни за затвора, двете виждания на Симеонов би следвало да се разчленят. Едното му виждане за ромите съвпада с това, което изразяват и мнозинството българи: че това са крадци, използвачи и измамници, които извършват своите кражби, използвачества и измами нагло и самонадеяно. Тази представа за ромите като за колектив от престъпници е много по-позната на българите, защото съществува от по-отдавна. Но отнемането на човешкия облик на цялата група и щрихирането ѝ като експонат на зоологията е нещо качествено ново за развитието на расизма в България. Поне на публично ниво.

Расизъм в правителството, расизъм в парламента

Колкото и да е невероятно, тонът за поощрения от държавата на расизма беше зададен от Реформаторския блок – коалиция от пет умерени партии, нито една от които не е известна с националистически възгледи. Но именно РБ се оказа формацията, настояла националистите да участват в управление на ГЕРБ. И то въпреки добре известната предизборна брошура на партията на Валери Симеонов, според която ромите трябва да се отведат в обезлюдени места в страната, а около тях да се издигне ограда, през която чуждестранните туристи да могат да влизат за развлечение.

Това настояване на реформаторите да си партнират с кристално оформена неонацистка партия остана неизяснено, но резултатите не закъсняха – посланието, че национализмът е приемлив за демократите партньор, пусна първата отрова в обществения организъм, а веднага след това дойде и втората – въвличането на държавата в расистки изказвания. Първият художник на ромите като скотове все пак беше министър Москов от квотата на РБ.

Който и да е по-виновен обаче, въпросът е как и дали може да се спре тази набираща скорост снежна топка, която само за десет дни превзе и изпълнителната, и законодателната власт. Все още може. Стига съдебната и изпълнителната власт незабавно да осъдят двете изказвания като расистки. А не просто като неуместни, емоционални или непремерени. Решение, което с всеки изминал час става все по-наложително.