Рединг: Ромите са истинският проблем за свободата на движението в ЕС

Р омите са истинският проблем за свободата на движение в ЕС, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг на конференция, организирана снощи в Европейския парламент от евродепутатите Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) и Кристиан Дан Преда (ЕНП, Румъния). 

Нека назова проблема – проблемът е ромското население, 10-12 млн. европейски граждани, които живеят почти навсякъде, не само в България и Румъния, в голяма бедност, посочи Рединг. 

Всички 507 млн. граждани на ЕС имаме еднакви права и стремежи, посочи еврокомисарят и отбеляза, че никога в десетилетията от съществуването си ЕС не е бил свидетел на подобни силни нападки срещу едно от основните права (свободата на движение), отправени от политици и медии. 

"Дебатът е пълен с несъстоятелни твърдения.

Необходимо е да се приземим, да погледнем данните. ЕП обсъди темата и се радвам, че мнозинството от евродепутатите се съгласи, че не можем да преразглеждаме едно от основните права", добави Рединг. 

Тя поясни, че основната причина европейците да се местят в друга държава от ЕС, е за да работят. 

Общо 75% от мигрантите са в трудоспособна възраст, 77% от европейците във Великобритания и 72% от британците работят, допълни еврокомисарят. 

Рединг уточни, че всяко право е свързано със задължения. Има свобода на движение, но не и на получаването на социални помощи. Злоупотребите, макар и малко, са много опасни, защото водят до усещане за проблем, много по-голям от действителния, а така се поставя под въпрос свободата на движение, обобщи еврокомисарят. 

"Нашето общо развитие почива на ценности, на тяхната основа са сключени договорите в ЕС, ратифицирани от националните парламенти. Имаме отговорността да се борим с измамите, да се справяме с проблемите и да спорим с общественото мнение, когато то не се придържа към фактите.

ЕК ще направи всичко възможно, за да опровергае порочните митове, заплашващи да разрушат нашето общество",

заяви Рединг. "Идеалната ситуация е всеки да си остане в родината и да живее там, трябва да работим това да стане възможно", допълни зам.-председателят на ЕК. 

По нейните думи основният проблем за мигрантите е бедността и затова те са принудени да търсят препитание в по-богатите държави. 

Според Мария Габриел гражданите на ЕС, които се преселват в държава от съюза, различна от тяхната родина, следва да бъдат определяни като "мобилни", а не като "имигранти", защото така част от дебата би отпаднала. 

По мнението на Кристиан Дан Преда един от проблемите е липсата на точни данни за мобилността в ЕС. Основната част от трите милиона румънци, преместили се в друга държава в ЕС, заминаха преди приемането на държавата им в съюза, уточни той. 

Ив Паскуо от Европейския център за политика заяви, че е очаквал с времето въпросът за свободното движение да заглъхне, но референдумът в Швейцария отново е върнал темата в общественото внимание. 

Досега имаше по-дипломатични нападки срещу свободата на движение,

но от 2004 г. (след най-голямото разширяване на ЕС с 10 държави от Централна Европа и Балтийските държави) нещата започнаха да се променят, допълни той. 

Паскуо определи писмото на министрите на вътрешните работи на Германия, Холандия, Великобритания и Австрия от миналата година като запътване към ограничаването на свободата на движение. Четиримата министри поискаха от европейските институции миналия април въвеждането на мерки срещу т.нар. "социални туристи", включително за експулсиране и забрана за повторно влизане на тяхна територия на европейски граждани, които се опитват чрез измама да получат достъп до социалните системи на приемащи страни. 

Елспет Гилд от Европейския център за политически изследвания отбеляза, че през 1972 г., в навечерието на разширяването на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) с Дания, Ирландия и Великобритания година по-късно, европейските медии са били изпълнени с коментари. Твърдяло се е, че при разширяването на ЕИО чернокожи британци ще залеят континента, ще бъдат необразовани и ще подбият цената на труда. 

Два влиятелни европейски вестника повдигат на коментарните страници днес

темата за интеграцията на ромите като общоевропейски проблем. 

В статия със заглавие "Ромите – изясняване на ситуацията" британският "Гардиън" призовава да бъдат отхвърлени предразсъдъците и да се изследва действителният потенциал на приноса, който ромите биха могли да имат за Великобритания. 

"Възприятията ни за ромите са оформени от въображаемия образ на циганите, дълбоко вкоренен в нашата култура. Този въображаем образ представлява обратното на нашите ценности: нашето общество ограничава начините за изразяване на емоциите, затова ние завиждаме на страстта, която циганите изразяват чрез своята музика и екзотичен външен вид. Чувстваме се хванати в капана на рутината на нашето всекидневие и откриваме романтика в свободата и спонтанността на циганския живот, но също така го и отхвърляме като незаконен и неконтролируем. 

Предразсъдъците ни пречат да преценим рационално действителните проблеми,

пред които са изправени ромите мигранти. По дефиниция социалното включване може да се случи само ако практиките за изключване бъдат изкоренени. Вместо да обвиняваме ромите за нашите страхове и фантазии, би трябвало да им протегнем ръка и да позволим на самите себе си да бъдем вдъхновени от тяхното великодушие, приспособимост и отдаденост в оказването на взаимна подкрепа", пише изданието. 

В подобна посока разсъждава и германският вестник "Франкфуртер рундшау". 

Под заглавие "Защо не разбираме ромите?", изданието подчертава, че част от българските роми, пристигащи във Федералната република дори не знаят, че могат да получават социални помощи. 

"Франкфуртер рундшау" цитира примери от Дортмунд, където има голяма ромска имигрантска общност. 

"Отначало дойдоха жени, тръгнали да проституират, които след това доведоха семействата си; мъжете започнаха да търсят работа или да събират метал. Пришълците от България изобщо нямаха представа, че имат право да поискат помощи за отглеждането на децата си", пише германското издание и допълва, че начинът на живот на ромите не е понятен за обществото нито в Западна, нито в Източна Европа. 

"Франкфуртер рундшау" подчертава, че образованието не е решение на проблема, тъй като

навсякъде в Източна и Югоизточна Европа, при това не само по отношение на ромите, е прекъсната връзката между образованието и добрия стандарт на живот. 

Германският вестник стига до извода, че решението на проблема е работеща икономика, която да осигурява работни места.