Г лобалната финансова система е опасно нестабилна и е изправена пред лавина от фалити, които ще тестват социалната и политическа системи. За това предупреди един от водещите финансови анализатори в света.
„Ситуацията е по-лоша, отколкото беше през 2007 г. При това на практика сме изчерпали всички възможности да реагираме на проблема“. Това заяви Уилям Уайт нa Световен икономически форум в Давос, Швейцария.
Уайт е председател на Комитета за преглед на икономиката и развитието в Организацията за сигурност и сътрудничество, като преди това беше главен икономист на Банката за международни разплащания.
„Развиващите се пазари бяха част от решението, след кризата с „Лемън“. Сега те са част от проблема“, посочва той.
„Дълговете продължиха да се трупат през последните осем години и вече са достигнали такива нива във всяка част на света, че сами по себе си са достатъчно да предизвикат срив“, отчита Уайт.
„Това ще стане очевидно по време на следващия рецесията, когато никой няма да обслужва или да връща много от тези дългове, което ще бъде неприятно за много хора, мислещи си, че притежават активи с някаква стойност“, смята той.
„Единственият въпрос е дали сме в състояние да погледнем реалността в очите и да се изправим заедно пред това, което предстои, или ще спасяваме кой както може. Дълговите кризи се случват от 5000 години насам“.
Той посочва, че банките в Европа изглеждат склонни да отпишат част от дълга. Те вече са признали за необслужвани кредити за близо 1 трилион долара, но остават силно изложени на ефектите от развиващите се пазари, което може да създаде сериозни проблеми.
Уайт беше един от малцината банкери, които предупреждаваха през 2005 г., че глобалната финансова система е на ръба на криза.
Според него, след фалита на „Лемън Брадърс“, мерките за количествени улеснения и нулевите лихвени нива в развитите икономики са довели до експлозивно увеличаване на задлъжнялостта на развиващите се страни.
В резултат общият публичен и частен дълг в световен мащаб е нараснал до рекордните 185% от брутния вътрешен продукт. Ако се разглеждат само водещите индустриални икономики, членки на ОИСР, положението е още по-лошо. Дългът е в размер на 265% от БВП.
Уайт, който също така е главният автор на неотдавна публикуван доклад на Г30 за следкризисното бъдеще на централните банки, посочва, че глобалната финансова система е загубила напълно баланс и въобще не е ясно, от къде ще тръгне следващият срив.
Той разкрива, че корените на проблема се крият в далечната 1987 г., когато Фед реши да стимулира икономика на САЩ, за да предотврати рецесията. Оттогава насам централните банки вярваха, че контролират инфлацията и задлъжнялостта, докато всъщност постепенно изпускаха нещата от контрол.
„Това е капан на дълга. Нещата са толкова зле, че няма правилен отговор. Ако повишат лихвите, това ще бъде лошо. Ако не повишат лихвите, това ще бъде още по-лошо“, смята Уйат.
Налице са редица фактори, които заплашват световната финансова система, като забавянето на икономиката на Китай, валутните войни, евтиният петрол и дори глобалното затопляне.
криза, която тихо расте" />
