Светът никога не е бил толкова уплашен

В края на 2015 г. чувството на безпокойство сякаш е обхванало всички основни центрове в света. От Пекин през Вашингтон и Берлин до Бразилия, Москва и Токио - правителства, медии и граждани са уплашени за бъдещето.

Този вид глобална тревожност е нещо необичайно. За последните 30 години и повече, винаги е имало поне една световна сила, която е била оптимистично настроена, пише Гидеон Рахман във „Файненшъл Таймс“.

В края на 80 г. на XX век японците са в последното си десетилетие на силен икономически растеж и уверено изкупуват активи по целия свят. През 90-те години САЩ се радват на голямата си победа в студената война, подкрепени от продължителна икономическа експанзия. В началото на новия век Европейският съюз стартира проекта за единна валута, почти уводи броя на страните-членки и изглеждаше, че е на път да се превърне в една от доминиращите световни сили. През изминалите 5 години в Китай неизменно цареше оптимизъм, докато китайската икономика движеше целия свят.

В момента обаче всички големи играчи на световната сцена изглеждат несигурни и дори уплашени. Единственото изключение е Индия, където бизнесът и политическият елит все още са стимулирани от реформаторските усилия на премиера Нарендра Моди.

В Япония надеждите замират, след като радикалните реформи, известни като Абеномика, не успяха да прекъснат дефлационния цикъл. Японските страхове се подхранват от продължаващото напрежение в отношенията с Китай.

В Пекин нещата не стоят много по-добре. Икономиката на Китай се забавя необратимо и през следващата година дори няма да бъде в първата десетка на най-бързо растящите в света. Основният източник на безпокойство обаче е политически. Президентът Си Цзинпин е по-малко предсказуем от своите предшественици. А борбата му с корупцията, довела вече до арестуването на повече от 100 000 души, искрено плаши администрацията и бизнеса.

Забавянето на китайската икономика има глобални последици. Когато Китай сваля оборотите, големите износители на суровини като Бразилия направо потъват. Очаква се през тази година бразилската икономика да се свие с 4,5%. Президентът Дилма Русеф беше хваната в корупционен скандал и едва ли ще запази поста си още дълго.

Настроението в Европа също е мрачно. Кървавите терористични нападения в Париж уплашиха европейците. А икономическата криза, която тормозеше единния пазар в продължение на няколко години, едва е преодоляна. Междувременно Германия, която се открояваше като фар на политическа и икономическа сила, сега се опитва да се справи с пристигането на повече от 1 милион бежанци, бягащи от конфликти и бедност.

В същото време Великобритания заплашва да напусне ЕС, а френските гласоподаватели се обръщат към крайно десните политици, искайки защита от бежанци и терористи.

Ако се съди по икономическите данни, САЩ трябва да бъдат голямото изключение от тази вълна на песимизъм. Страната навлиза в шестата си година на икономическа експанзия. Безработицата е около 5 на сто. Американските компании доминират в интернет икономиката на XXI век.

И все пак оптимизмът липсва. Хората продължават да са уплашени за работните си места. А последните изяви на Доналд Тръмп показват и един почти ирационален страх от емигрантите.

Ясно е, че световната икономика все още не е напълно възстановена от финансовата криза. Налице е също така широко разпространен страх, че след години на парична политика на нулеви лихви и количествени улеснения, светът е изправен пред нова финансова криза.

Имплозията на Близкия Изток продължава. Външните сили се оказаха неспособни да възстановят реда в региона, а трусовете се разпространяват към Африка и Европа, под формата на вълни от бежанците и тероризъм.

Най-големият общ фактор е и най-трудното да бъде формулиран. Това е клокочещото настроение срещу глобалните елити, съчетаващо страх от неравенството и ярост срещу корупцията, които са видими навсякъде.

Тези социални и икономически тревоги имат политически нежелани реакции, подхранвайки търсенето на „силни“ лидери, като Тръмп или Владимир Путин в Русия, които лицемерно обещават, че ще се справят с корумпираните елити.

Светът и международната политическа система остават в капана на последствията от финансовият шок от 2008 г. Ако няма нови тежки удари, възстановяването ще продължи. Терористични нападения или икономически проблеми обаче могат да предизвикат истинска криза.

Към описаните дотук от Гидеон Рахман страхове спокойно можем да прибавим и климатичните промени.