Н ачините обществото да се справи с крайния национализъм са в три посоки - такива партии да бъдат забранени като противоконституционни, да се реагира срещу враждебни актове на лидерите им или да бъдат изолирани политически. Това каза политологът, проподавател в СУ и програмен директор в Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов в коментар за БНР по повод учредяването на новата "Националистическа партия на България", както и последствията от това.
Според него първата възможност е такава партия да не бъде регистрирана и да бъде забранена като противоконституционна.
“Оценката да се каже дали една партия е противоконституционна, е доста тежка. Тя се базира не само на програмните документи, но и на това какво прави, и практиките, които легализира. Но тази мярка е последна. Тя се задейства, когато има ясни връзки между дейността на партията и актове на насилие.”
Втората възможност е да има реакция срещу действия на лидера на партията и нейни членове. Наказателният кодекс има разпоредби на актове за разпалване на религиозна и етническа омраза, които могат да бъдат използвани. От информацията в медиите може да се констатира наличие на език, който разпалва расова омраза и съответните органи могат да се самосезират, смята политологът.
Третото, което според него е най-важно, е политическата реакция. Даниел Смилов изрази притеснение, че основни партии като БСП и ГЕРБ нямат официална реакция досега за учредяването на новата националистическа партия.
Въпреки натрупването на тревожни факти, като националистически и ксенофобски шествия, както и актове на насилие, има пълно мълчание от страна на партии, които са се заявили като проевропейски.
“Няма никаква политическа реакция, нещо повече – БСП продължава своето сътрудничество с "Атака", отбелязва Смилов.
Според него основните партии трябва сериозно да помислят и да предприемат реални мерки за реална изолация на националистически и ксенофобски партии от управлението на страната.
