К апитулацията на Силвио Берлускони, който беше принуден да се върне в правителството на Енрико Лета, бележи края на система, достойна за Цезар, в която "Кавалиере" беше всемогъщ, смятат анализатори.
"Цял един свят рухна", гласеше заглавие във вчерашния брой на в. "Република" преди последния пирует на Берлускони. След като не успя да убеди по-голямата част от своите сенатори, в крайна сметка той призова да се гласува доверие на правителството, което първоначално искаше на всяка цена да свали - доверие, което кабинетът на Лета, впрочем, получи в значителна степен.
Най-впечатляващият знак за загубата на влияние на Берлускони е бунтът на Анджелино Алфано, който му дължи цялата си кариера. Като министър на правосъдието в правителството на Берлускони, Алфано изработи закони, които измъкнаха Берлускони от многобройните му неприятности с правосъдието. Без каквато и да било съпротива той се съгласи също да бъде свален от челната позиция в изборната листа (от февруари 2013 г.), където Силвио Берлускони го беше поставил, преди да размисли и да заеме мястото му.
Четиридесет и две годишният сицилиански адвокат за пръв път посмя да се противопостави публично на наставника си, когато менторът му го принуди да подаде оставка от поста вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Сега Алфано откровено призова да се гласува доверие на правителството, което Берлускони искаше да свали. "Спартак и бунтът на робите", отбелязва шеговито левият ежедневник "Фато котидиано". Много италианци останаха смаяни от метаморфозата на Алфано. "Верноподаниците" на Кавалиере се възмущават от този "Брут", напомнящ убиеца на Цезар, "нанесъл удар на Берлускони в момент, когато позициите му са отслабени" от произнесената неотдавна окончателна присъда затвор. Други с удивление откриват в лицето на Алфано "гълъб с нокти на ястреб". "Не е за вярване, че Алфано - същинско творение на Берлускони - иска да пожертва идола си", отбелязва в. "Месаджеро".
Отвъд този частен случай дезертираха цял кръг предани на Берлускони хора. Във вторник вечерта бившият председател на групата на партията "Народ на свободата" в Камарата на депутатите Фабрицио Чикито, някога ревностен заместник на Берлускони, нарече последовател на Кавалиере "нацист" и "кутсузлия" .
Според Джани Риота от в. "Стампа" "Рим присъства на последното действие от политическата история на Силвио Берлускони, срещащ за пръв път човек, който му казва "не". Много италиански всекидневници не се колебаят да припомнят 25 юли 1943 г., когато Бенито Мусолини е свален от власт с гласуване на Големия фашистки съвет. "Подобно на Мусолини тогава, Берлускони показва признаци на умора", отбелязва Филипо Чекарели от "Република".
От влизането си в политическия живот през 1994 г. медийният магнат държи еднолично властта в партия си, създадена от висши кадри на медийната му империя "Фининвест". "Той не е политически ръководител, а собственик на партията и на кадрите си", довери наскоро пред АФП депутат от левицата.
Берлускони, който се нарежда сред най-богатите хора в Италия (авоарите му се изчисляват на около 6 млрд. евро), никога не е крил "щедростта" си към мъжете и жените от обкръжението му. Той е мишена на правосъдието заради купуването на гласа на сенатор от левицата, който предизвика падането на правителството на Романо Проди през 2008 г.
Чрез трите си телевизионни канала и притежавания от семейството му в. "Джорнале" Берлускони винаги е успявал да обезкуражи евентуални критици и бунтовници, като бившия му съюзник Джанфранко Фини, който дръзна да му се възпротиви и стана жертва на "огромното му икономическо и медийно влияние", подчертава Антонио Полито от в. "Кориере дела сера".
Днес 77-годишният Силвио Берлускони е "бледа сянка на самия себе си", посочва Стефано Фоли, икономически директор на "Соле 24 оре".
Не е лъжа, че Берлускони много пъти досега е бил обявяван за свършен, след което отново се е вдигал на крака. След като през ноември 2011 г. бе принуден да се оттегли от власт заради скандали в момент, когато Италия беше на ръба на фалита, той извърши зрелищно завръщане, печелейки една трета от гласовете на изборите през февруари.
"И да ме убиват, не умирам", заяви той в интервю за най-новия брой на седмичника "Панорама".
криза, която тихо расте" />
