М артин Заимов, председател на Надзорния съвет на Societe Generale Експресбанк и изпълнителен директор на Регионалния фонд за градско развитие по инициативата Jessica, очаква над 100 млн. лв. да бъдат инвестирани до средата на 2015 г. в проекти за устойчиво градско развитие в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен и Стара Загора.
„Регионален фонд за градско развитие” АД управлява инвестиционния процес по инициативата JESSICA под формата на дългосрочно кредитиране на публични и частни проекти за градско развитие в тези шест града.
Основната цел на JESSICA е да стимулира инвестициите на местната власт и бизнеса в градски проекти със значим социален ефект, но с по-ниска от средната за пазара финансова и икономическа възвръщаемост.
Инструментът JESSICA (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) е съвместна инициатива на Европейската комисия (ЕК), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Банката за развитие на Съвета на Европа. Ресурсът за Оперативната програма се предоставя от Европейския фонд и от Държавния бюджет.
В интервю за Vesti.bg Мартин Заимов призова заинтересуваните да побързат и да внесат проектите си до края на тази година. Като бивш подуправител на БНБ, той отговори на въпроси, свързани с кризата с КТБ. Следва пълният текст на интервюто:
- За двете години след старта на фонда колко проекта се изпълняват по него?
- Общо 10 проекта са в процес на реализация и още 60-70 проекта сме разглеждали внимателно, като очаквам следващата година да започнат да се реализират между 15 и 20 проекта.
Всеки, които има проект за подобряване на градската среда в тези шест града, може да заяви интерес при нас. Който и да се обърне към нас – общини, фирми, ние сме насреща, но няма много време. Все още можем да разглеждаме проекти - до края на тази година.
- Какви са предимствата при финансиране от ваша страна?
- Една трета от финансирането идва от фонда, две трети от Societe Generale Експресбанк, като банката има възможност да предлага конкурентни условия. Самото финансиране от фонда е субсидирано и лихвата е под пазарната.
Най-важното предимство обаче е дългосрочността на отпуснатия кредит – 10-15 г., дори 20 г. може да бъде, като в България подобно дългосрочно кредитиране е рядкост.
Условията за всеки проект се договарят, те зависят от клиента, от неговата характеристика, от периода, оценката на риска.
- Има интерес към програмата, това означава ли, че и общини, и фирми, са се научили да правят европейски проекти, да работят с подобни финансови инструменти?
- В нашия случай категорично да. Със сигурност има способност, инвеститорите - и общински, и частни, имат компетентността да работят с подобни финансови инструменти.
- Във фонда е внесен и проект за закупуване на ПЕТ-скан. Означава ли, че има потенциал фондът да отпуска финансиране и за проекти в сферата на здравеопазването?
- Разбира се, фондът, който финансира проекти в София, има много пректи в областта на здравеопазването. При нас също има такива проекти и искрено се надявам в скоро време да имаме и одобрен проект.
- А има ли по-нетрадиционни проекти, идеи, които очакват финансиране?
- Най-нетрадиционния проект, който бих споменал, е проектът „Подземен град“ в Бургас, който в момента е в процес на реализация. Съществуващото подземно бомбоубежище под морската градина ще се превърне в интерактивен център за забавление, в пустеещата подземна територия на укритието ще бъде създаден изцяло нов туристически продукт - уникален по рода си атракционен център за малки и големи.
- А как ще се отпуска финансиране за проекти за развитие на градската среда през следващия програмен период – до 2020 г.?
- Знам, че са предвидени над 250 млн. евро за такъв тип финансови инструменти. Как ще бъдат структурирани управляващите дружества - предполагам, че се работи по това. По отношение на проектите за развитие на градската среда в момента се прави оценка на извършеното по инициативата Jessica до момента, оценката я прави от Прайсуотърхаус и на базата на този документ българското правителство и европейските партньори ще вземат решение как да се структурира управлението й следващия период.
Следващият програмен период градовете вероятно ще са повече - 36, а е възможно и повече.
- Като подуправител на БНБ в периода 1997-2003 г. как гледате на случващото се с КТБ?
- Случващото се е нормално, такива неща се случват в цял свят, случвали са се и в България. Това, че е нормално, не значи, че е лесно за разрешаване. Трябва да се изясни какъв е потенциалът на банката – дали може да съществува или не.
- А, според Вас, кой основно носи отговорността в случая?
- От моя гледна точка в този конкретен случай най-сериозна отговорност има политическата класа. Не всички български политици, но някои ключови български политици. Това са хората, които имат най-сериозна отговорност. След това идва и ръководството на банката, което е било доста централизирано, и след това вече и всички останали. Частична отговорност има и регулаторът. В тази последователност бих ги подредил.
- Тези дни се заговори за писмо от Европейската комисия с предупреждение към БНБ, че трябва да се ускори процедурата за изплащане на депозитите на граждани и фирми в КТБ.
- Разбира се, законът казва, че относително бързо трябва да се изплатят, но относително бързо не е два дни. Би трябвало клиентите на банката да знаят какво е нейното бъдеще, включително тези, които очакват да си получат парите, да знаят кога ще ги получат. Но не вярвам някой да може да гарантира много бързо разплащане. Очевидно, че е необходимо някакво време. Представете си, че изводът от работата на квесторите бъде, че банката може да съществува и е достатъчно някой да добави капитал, тогава въпрос за гарантиране на пари няма да има и банката ще отвори врати.
Аз съм изключително оптимистичен, не съм бил така оптимистичен за България 13-14 г. Неслучайно свързвам оптимизма си с КТБ.
