"Трябва да се бориш, да отстояваш, да вярваш, да не се предаваш, да не се отчайваш, непрекъснато да се учиш, да си отворен, да чуваш другите. Винаги има и малко късмет, но не можеш да чакаш да кацне на рамото ти, трябва да го предизвикаш", обяснява Влади Ампов - Графа своя успех.
Познаваме го с многобройните му хитове и това, че продуцира нови музикални звезди на българската сцена в последните години.
Той е харизматичен, талантлив и идол за мнозина, а извън прожекторите е много усмихнат, благороден, любящ съпруг и герой за двете си дечица - сина му Крис и дъщеричката му Никол.
Той е Влади Ампов - Графа.
Поводът за срещата ни е предстоящият му концерт с акустична програма, който ще се състои на 25 ноември в Зала 3 на НДК.
На него ще чуем парчетата „Домино“, „Закъснявам, човек“, „А дано, ама надали“, „Седемте езера“, „Дим да ме няма“, „Невидим“, “Causa Perduta”, „Враг“, „Никой“ и още много от своите хитове в нови, специално подготвени за концерта аранжименти, както и някои изненади.
Концертът „Домино“ е част от кампанията на УНИЦЕФ - „Спри насилието“, а само преди месеци от УНИЦЕФ България официално анонсираха, че Графа е избран за Посланик на УНИЦЕФ.
"Благодаря на УНИЦЕФ, че имам честа да мога да помогна", казва той.
И още - как върви подготовката за концерта, какви са плановете му за предстоящите коледни и новогодишни празници, кога възнамерява да си почива със семейството му и какво коства на един музикант да бъде супер успешен - вижте в интервю с Влади Ампов - Графа на Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg:
- Наскоро зае третото място в престижната класация на „Форбс” Топ 70 на българските знаменитости, след Григор Димитров и Кубрат Пулев, което респективно те прави най-успешния артист в България. Как се чувстваш от този факт?
- Няма да крия, че се почувствах много добре - удовлетворен, оценен. Винаги съм работил упорито, отдаден съм на музиката, давам всичко от себе си и когато видиш отстрани, че хората не са безразлични към това, се чувстваш щастлив, намираш смисъл и се мотивираш допълнително.
- Колкото и клиширано да звучи, няма как да не те попитам каква е формулата на успеха? Но моля за по-обстоен отговор, защото вярвам, че именно такъв би могъл да стимулира много хора в страната да бъдат по-борбени към постигане на личните си цели.
- Вие дадохте част от отговора – трябва да се бориш, да отстояваш, да вярваш, да не се предаваш, да не се отчайваш, непрекъснато да се учиш, да си отворен, да чуваш другите. Винаги има и малко късмет, но не можеш да чакаш да кацне на рамото ти, трябва да го предизвикаш.
- Кога ти е било най-трудно в кариерно отношение и как успя да се пребориш със спънките?
- Имам достатъчно опит в публичното пространство и е нормално като всеки артист да имам своите върхове и спадове. Най-трудното е отново да се върнеш след момент на затишие. Както всичко в живота, и в кариерата на артиста има пикове и спадове, добри и лоши моменти. Как да оцениш успеха, ако не си се сблъскал с трудности и разочарование.
- Кой повярва най-силно в теб по онова време и ти даде сили да се изправиш и продължиш?
- Близките ми не са много на брой, но са хора, на които винаги мога да разчитам и да ми дадат сили и стимул. Все пак истината е, че ако не откриеш сили в себе си, никой друг не може да ти помогне и да те мотивира. От друга страна, нямам и алтернатива – не мога да си представя живота без да правя музика, затова никога не се отказвам и продължавам напред.
- Коя е най-сладката ти победа до сега?
- Не бих използвал думата победа. Имал съм сладки моменти – един от най-силните е първият ми концерт в Зала 1 на НДК, много хитове са ми давали сили, хронологично изброени – “Давам всичко за теб”, “Ако има рай”, “Невидим”, а “Дим да ме няма” направи невероятен пробив в ефира, в голяма степен тази песен отвори вратите на новата вълна българска музика. Сега се чувствам много удовлетворен от “Домино” – проект, който усетих дълбоко в себе си и съм щастлив, че и феновете са усетили посланието му.
- Освен, че пишеш и продуцираш себе си, ти създаваш едни от най-проспериращите млади имена на българската музикална сцена. И прави впечатление, че тези хора са не само талантливи, но и добри като личности. Говорим за хора като Михаела Филева, ВенЗи, Били Хлапето, Дивна, Прея, Ники и всички, всички. На този принцип ли избираш с кого да работиш – качествени изпълнители, но и хора? И как усещаш изобщо кой „си заслужава” и кой – не?
- Необходим е освен усет и опит. В "Монте Мюзик" сме имали предложения за много нови имена, но селектираме в екип, оценяваме силните и слаби страни. Много важно е да усетиш вътрешното излъчване на артиста, защото то е силата, която грабва публиката. Естествено, таланта е първото и задължително условие.
- В личния си живот имаш ли нюх към хората, които да бъдат в обкръжението ти, или допускаш всеки да бъде в приятелския ти кръг?
- Научих се през годините, макар че не рядко съм допускал хора в обкръжението си, доверявал съм се и съм си патил от това. Напоследък съм по-внимателен и смея да твърдя, че съм обкръжен от хора, на които мога да вярвам и разчитам.
- А разочарования? Изпитвал ли си някога предателството, лъжата и как си реагирал на тях?
- Кой не е? Предпочитам да си правя съответните изводи и да продължавам напред.
- Песните ти отдавна вече не носят само любовни послания, но имат и много социална насоченост. Това прави впечатление не само на верните почитатели, но и на критиците. Как мислиш – защото ти самият си се променил с времето ли оказва влияние на музиката ти и в какъв аспект.
- Не съм се променял, винаги съм бил социално ангажиран. Но погледнете и от гледната точка на публиката, тя приема за по-достоверни посланията, предадени от личност, която вече познава добре и през годините е доказала своето отношение към обществото и отговорността си към него. Мое кредо е, че когато правиш изкуство, което достига до широката публика, е задължително да използваш тази сила, за да предаваш правилните послания към нея.
- Говорейки за социална ангажираност, за поредна година заставаш зад каузата на UNICEF и си Посланик на кампанията „Спри насилието”. Ти сблъсквал ли си се някога с насилие – вербално или невербално в живота си?
- Директен сблъсък не съм имал, но все пак живея в общество, в което за огромна част насилието, и то в семейна среда, същестува и се приема за нормално. Това трябва да се промени, а задачата не е лесна. Трябва да се извървят много стъпки, но все пак трябва да се започне отнякъде. УНИЦЕФ полагат много усилия в тази посока и за мен е огромна чест да помогна. Представяте ли си какво е да си дете, което е подложено на насилие вкъщи? Къде това дете ще потърси помощ? Как ще се почувства да споделя проблемите си с чужди хора? В момента системата е малко тромава и често проблемите остават зад вратите на дома. В момента УНИЦЕФ в координация с институциите в страната ни разработват т. нар. “Сини стаи”. Там детето ще бъде предразположено да сподели проблемите си, чувствайки подкрепа едновременно пред всички заинтересовани институции – в присъствието на психолог, социални, полиция. Говоря общо, може би греша в терминологията, но това генерално е проектът, който предстои да се реализира и зад който аз заставам. Отново благодаря на УНИЦЕФ, че имам честа да мога да помогна.
- А какво би казал на хората, които изживяват този кошмар?
- Да бъдат силни, да говорят, първоначално може да е трудно, дори болезнено, но след време, продължавайки да отстояват себе си, ще преодолеят кошмара, ще се превърнат в силни и уверени личности.
- Съвсем скоро предстои и концертът ти с акустична програма – на 25 ноември в Зала 3 на НДК. Как върви подготовката за него?
- Интензивно (Смее се). Версиите са прекрасни, изключително красиви, но за мен и музикантите е доста времеемко, защото репетираме ежедневно, за да сме перфектни в изпълненията. Борислав Бояджиев - ударни, Краси Тодоров – пиано, Ивайло Звездомиров – бас китара, Мирослав Иванов – китара, Венци Трифонов – духови, ЛаТиДа – беквокали са страхотни, отдадени музиканти и приятели. Знам, че общата ни енергия ще бъде лесно предадена на публиката. Изживяването при такива концерти е еднократно и много силно, неповторимо.
- Можеш ли да разкриеш вече повече детайли за сцената, осветлението и мултимедията, които ще съпътстват изпълненията?
- Бих искал, но е трудно да се опише – сценичната конструкция ще е специално направена за концерта, не си представяйте стандартна сцена, стандартно осветление и мултимедиа. Всичко ще е различно и неочаквано. Естествено, виждал съм 3D проекта на сцената, но не бих могъл да го опиша, а и не трябва. Нека зрителите го видях и оценят.
- А след концерта какви са плановете ти? С края на годината не смяташ ли поне малко да си отдъхнеш от професионалните ангажименти?
- Разбира се, януари и февруари са най-спокойните месеци за музиканта. Винаги има работа, особено когато трябва да мислим за всичките ни артисти. Все пак със съпругата ми Мария по традиция ще отделим време за пътуване извън пределите на страната, но все още не сме конкретизирали.
- Как смятате да прекарате Коледа със семейството ти? Сигурна съм, че като всички родители, и вие с Мария се вълнувате как да поднесете приказен празник на децата. Какво правите в тази насока?
- Коледа е семеен празник и ще съм със семейството си. А най-сладкият момент е да виждаш радостта на децата и това как те преживяват празниците. Това е безценно.
- Веднага след това идва и Нова година. Какво си пожелаваш и планираш за 2015-а?
- Здраве, творческо вдъхновение, много успехи за българската музика и все по-качествени, безкомпромисни продукти с послания от всички, които я правят и още неща, които ще запазя за себе си.
- А какво пожелаваш на читателите на Vesti.bg и твоите почитатели, разбира се?
- На читателите отново и преди всичко здраве, обичайте и ценете хората до себе си, радвайте се на хубавите моменти, не се предавайте и продължавайте напред. На Vesti.bg пожелавам да сте все така обективни, отворени към отразяването на събитията в българската поп музика и култура въобще, много читатели и успехи!
