Д-р Милен Врабевски: Значимите български дати и имена имат нужда от родолюбиви инвестиции

Д-р Милен Врабевски е български бизнесмен, благотворител и меценат. Учредител и председател на фондация "Българска памет", чрез която финансира инициативи за възпитание и утвърждаване на националното чувство сред най-младите, за борба с демографската криза, за реинтеграция на българите от диаспората и за социализация на културно-историческото ни наследство.

Д-р Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън, а през 2013 г. е лауреат на наградата на Европейския парламент "Европейски гражданин на годината".

В интервю за Vesti.bg д-р Врабевски разказва за инициативата си за издигане на паметник на цар Самуил в центъра на София. На днешния ден - 17 август, през 986 г. българският цар Самуил нанася най-голямото поражение на византийския император Василий II в прохода Траянови врата.

- Вашата фондация е инициатор за изграждане на паметник на цар Самуил в София. Ще се случи ли всичко това до октомври, когато ще отбележим 1000 г. от смъртта на Самуил?

- Инициативата за издигане на паметник на цар Самуил в София е в рамките на един от основните програмни приоритети на Фондация "Българска памет" за социализация на културно-историческото ни наследство. Намирам този род инициативи за утвърждаване на националната памет и самочувствие за безусловно позитивни и градивни, особено ако се съвместят с правилен подход за възпитание на националната идентичност на най-младите.

Ефектите на глобализацията, социалните мрежи и електронните комуникации ни изправят пред сериозната отговорност да изградим една адекватна проекция на националната идентичност в актуалното ни настояще и естествено едно от нещата, които трябва да съхраним с подчертана грижа насред глобалния културен водовъртеж това е историческата ни памет.

Самуил е прекарал близо 40 години в непрестанни битки с Византия в отстояване на българската държавна независимост. Наближаващата 1000 годишнина от неговата смърт (6 октомври 1014 г.) е още един повод да си припомним победата му при Траянови врата, но и да се замислим за великите личности и непреходните ценности в историята ни, за българската национална идея...

Днес националната идентичност е приемана от много хора за даденост, за един атрибут на самоличността, за който си спомняме около по-значимите дати от националния календар. Тъкмо тези значими български дати и имена имат нужда от родолюбиви инвестиции, за да създадем подобаващи места за възпитание на националното чувство и историческа памет, които да присъстват адекватно в културния пейзаж на българските градове и да отдават значимото на историческите достояния и духа на българите.

Тази година ни се предоставя значим повод да почетем паметта на цар Самуил с издигане на негов паметник именно в град София, защото днешната ни столица е била средищен град на средновековната българска държава, управляван в средата на X век от бащата на Самуил комит Никола. Инициативата ни е подкрепена безусловно от Столична община и дълъг списък известни личности, представители на институциите и академичната общност.

Годишнината съвпада с изборите, но се надяваме издигането на скулптурния монумент да се случи до средата на октомври. Имам уверението, че на официалната церемония по откриването ще присъстват и представители на институциите на съседна Македония.

Като основен спонсор на инициативата се надявам, че по този начин давам добър пример на децата си как да утвърждават едновременно националните ценности и европейската перспектива на България.

- Наскоро получихте наградата "Заедно" за инициативата Ви „Път към университета“, може ли да разкажете повече за тази инициатива и колко младежи са обхванати в нея досега?

- „Път към университета“ е проект на фондация "Българска памет", плод на дългогодишния ни опит в подкрепа на образователни инициативи за ученици и младежи в малки и отдалечени общности в Югозападна България. Стремим се да отговорим на сериозните нужди за реализация на младите хора, като подпомагаме подготовката им за прием в българските висши училища, чрез спонсориране на кандидат-студентски курсове.

Паралелно с това включваме участниците в проекта в целогодишна културно-образователна програма за развитие на активно гражданство. С подкрепата на публични личности от целия социален спектър запознаваме младежите с принципите на европейската интеграция, повишаваме тяхната информираност и поощряваме всячески инициативността им.

През 2009 г. инициативата започна с 20 ученици в офиса на фондацията в град Якоруда. През 2012 г. регистрирахме 299 участници само в кандидат-студентската програма и представихме „Път към университета“ на годишната среща в Ню Йорк на Глобалната инициатива на Клинтън, в която аз и съпругата ми бяхме поканени да членуваме.

През учебната 2013/2014 г. постигнахме най-голям мащаб - общо 757 записани в кандидат-студентските курсове. Мотивацията на младежите да учат и да се развиват е видна в процента успеваемост на кандидат-студентските и на държавните зрелостни изпити. Повече от 70% са приети през 2013 г. във висшите училища във Варна, София, Пловдив и Благоевград. Тези резултати са мотивиращи, като особено удовлетворение ни носи обратната връзка, че родителите подкрепят инициативата и образованието се припознава като висша ценност в семействата на тези деца.

До края на август очакваме окончателните резултати от кандидат-студентската кампания и междувременно планираме увеличаване на мащаба на проекта за учебната 2014/2015 година.

- Виждате ли нещо символично в името на наградата – ''Заедно'', и това, което Вашата фондация си е поставила като цели и каузи, които защитава? Може ли да се каже, че държавата изостава в това отношения спрямо неправителствения сектор?

- Има много начини да се завърши изречение, което започва с думата „Заедно“... Вярвам, че общността се случва там, където я създадеш и полагаш непрестанни усилия да я удържиш; там където стигаме до съгласие как да осъществим общите си цели.

Що се отнася до каузата, наречена национални приоритети, които могат да бъдат постигани и със средствата на благотворителността бих избрал – Заедно можем повече. Всяко българско дете знае тази фундаментална истина още от първия урок по история за създаването на държавата на българите и от легендата за кан Кубрат и неговите синове.

Ако държавата съумяваше да „огрее“ навсякъде – това би отнело до голяма част от смисъла и дейностите на неправителствения сектор. Аз по-скоро съм привърженик на идеята за намиране на удачна форма на взаимодействие между усилията на държавните институции и стратегиите на големите, частни дарители и дарителски организации, за постигане на синергичен ефект по отношение на големите национални приоритети. Това е един възможен път за възстановяване на чувството на солидарност в обществото ни...

В тази връзка бих дал за пример борбата с демографския срив – един затворен кръг от взаимнообусловени социални и икономически проблеми, който е от първостепенно значение за нашето бъдеще като пълнокръвна и жизнеспособна нация. В дългосрочен план ефектите от демографската криза ще рефлектират пряко и косвено върху пазара на труда и върху социалните системи на държавата.

Един аспект от цялостния подход за решение на проблема са държавните политики по отношение на семействата с репродуктивни проблеми. Само през миналата седмица Община Варна отдели средства за финансиране на инвитро за седем семейни двойки, благодарение на активното взаимодействие на администрацията и на фондация «Искам бебе».

В рамките на седемгодишното ни сътрудничество с фондацията, с наше финансиране са родени вече повече от 20 бебета. За щастие имаме добрия пример с държавните и общинските фондове за асистирана репродукция, които заработиха в продължение на дългогодишните инициативи на неправителствения сектор. Беше създаден един работещ модел, който подкрепен от държавата успя многократно да увеличи мащаба на резултатността си и да подпомогне хиляди хора да се зарадват на своя рожба.

Бих искал да споделя, че наскоро със съпругата ми подкрепихме учредяването на фондация “Майки за донорството”. Мисля, че няма национален приоритет с по-висока значимост от борбата с демографския срив. Това е един от най-важните проблеми, който генерално ме мотивира да се ангажирам с благотворителност.

-  Сред каузите на фондация "Българска памет" е и кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските институции. Имате ли подкрепа в тази насока от новите български евродепутати и планирате ли нещо ново за реализиране на тази кауза? 

- През 2014 имаме още един значим исторически повод за честване – 1150 години от приемането на християнството за официална религия в България. До момента фондацията ни отбелязва този повод с пътуваща изложба, посветена на княз Борис-Михаил Покръстител, с която целим да напомним за Златния век на България и за „българското културно излъчване“, за мащаба и значимостта на културно-политическата реформа на Борис I, поставил българската държава като „третата Велика сила“ на картата Европа, призната и зачитана от духовните и политически „стълбове“ на средновековния свят Рим и Константинопол.

Искрено се надявам с тази инициатива да възпитаме най-младите да се гордеят със своята родна, българска азбука – третата официална азбука в Европа, и да познават непреходните ценности, завещани ни от старобългарските писмени паметници.

Средновековна България е обогатила християнските култура, език и литература и си е спечелила славата на класическа страна на знанието и духовността. С приемането ни в европейското семейство, кирилицата стана третата официална азбука в Европейския съюз, след гръцката и латинската азбуки. За втори път в историята българската държава дава официален статут на българската азбука – кирилицата в Европа.

Обективна историческа истина е, че кирилицата е автентичен български принос към европейската култура и световната цивилизация. Успяваме да фокусираме внимание около България, като родина на кирилицата със серия инициативи в Европейския парламент и Европейската комисия, за което имаме безценната подкрепа на българските евродепутати от групата на ЕНП, както и на българския еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева.

В момента работим около концепцията на следващото ни събитие в Европейския парламент, което ще се състои в началото на 2015 г. и на което по традиция ще поканим младежи от България и Македония и от българската диаспора в Украйна, Сърбия и Молдова.

- Миналата година бяхте избран за европейски гражданин на годината от Европарламента за инициативата „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност". Как обединявате национална и европейска идентичност, като на пръв поглед изглеждат взаимно изключващи се?

- Националната и европейската идентичност вървят ръка за ръка. Въпреки че България е сред най-старите европейски държави, вече е видно, че са нужни постоянни усилия на културно и политическо приобщаване, за да можем да мислим себе си едновременно като европейски граждани, а същевременно да черпим емоционален ресурс от историческите си корени и културния си произход, а също и от чисто родолюбивото си възпитание.

Мисията на фондация "Българска памет" е да работим за осъществяване на адекватни на времето ни идеи за утвърждаване на националната идентичност в перспективата на европейската ни принадлежност, като споделена грижа и отговорност за настоящето и бъдещето на децата ни. Европейската идентичност е по-скоро активна гражданска идентичност, основана на стабилни институции, правов ред и зачитане на човешкото достойнство и свобода. Може да се каже, че Европейския съюз е конгломерат на проспериращи общества и България вече седма година продължава да се „вписва“ по свой собствен начин в европейското семейство.

Мисля че при ясно дефиниране на националните ни приоритети, с повече солидарност в обществото и повече увереност в собствените ни сили - бихме постигнали по-качествени темпове на „вписване“, а оттам и по-високи нива на икономически просперитет, което неминуемо ще повлияе позитивно социалните структури на държавата. Глобалните реалности не отменят факта, че социалните структури са доминирани от националните държави... Имаме нужда от национално чувство, аз го наричам афинитет към „своето“, основано на самостойност и самоуважение, за да вървим към по-добро. Идеологията на Европейския съюз отчита на първо място, че силата на нациите е в техния дух и в техните културни и традиционни устои.