Защо бягат от България?

О т 1 януари 2014 българите и румънците могат вече свободно да работят в страните от ЕС. Германската Агенция по заетостта прогнозира, че през тази година във Федералната република ще пристигнат между 100 000 и 180 000 нови мигранти от България и Румъния. Британският мозъчен тръст "Майгрейшън уоч" пък предрече, че през следващите пет години към Обединеното кралство ще се отправят 250 000 души от двете страни.

И докато в Западна Европа политиците започнаха да се заиграват със страховете на съгражданите си от евентуалното масово нашествие на българи и румънци, в София темата за причините за емиграцията удобно беше оставена встрани.

"Факт е, че дебатът се пренася повече върху въпроса защо не ни искат в чужбина и ни налагат ограничения, без да се пита сериозно защо българите емигрираме", казва пред Дойче Веле Катя Рибарова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Според нея подобно изместване на темата е политически удобно за управляващите и целта е проблемите някак да се пренесат навън.

Емиграцията – проблем или решение?

"През последните години сякаш всички български правителства полагат неимоверни усилия да увеличават емиграцията от страната", коментирапред Дойче Веле изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

"Емиграцията се оказа най-мощният инструмент за намаляване на вътрешния натиск и за съжаление малцина си даваха сметка, че с нея държавата се лишава от своите човешки ресурси. След отпътуването на значителни групи граждани от България за администрацията започнаха да отпадат много социални проблеми, намаляваха се разходите за образование, за социалните помощи, а от друга страна финансовите потоци към хазната се увеличаваха, благодарение на превежданите от емигрантите пари. В същото време се оказа, че тази политика води до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията", припомня Божидар Данев.

"Вместо като проблем, емиграцията по-скоро се възприема като средство за решаване на проблемите на властта", изтъква Катя Рибарова от КНСБ.

"Някои дори смятат, че емиграцията снижава социалния натиск над обществото, тъй като в чужбина отиват предимно млади хора в трудоспособна възраст, които по принцип са по-склонни да протестират. Оказва се, че това не е много вярно, тъй като голяма част от протестиращите просто не желаят да напуснат страната, те искат да останат в родината си и настояват за по-добър живот тъкмо в нея", добавя Рибарова.

"За голямо съжаление съществена причина за миграцията е липсата на справедливост", обобщава от своя страна Божидар Данев. "Може би грешно поставените цели за солидарност трябва да бъдат мотивирани преди всичко със справедливост. За мен това е деформация в обществото, затваряне на пазара на властта при вземането на решения", допълва той.

Точно преди година председателят на БСК предупреди в печата: "България не само е в политико-икономическа криза, а и в дълбока морална криза. Криза на политическата система. Криза на нацията. Криза на личностите, останали без надежди и без перспектива. Това не е просто деградация, а национална политико-икономическа и морална катастрофа, трета след "промяната".

Надежди и перспективи

"Въпреки това процесът на бягство от страната е възможно да бъде овладян", уверен е председателят на Божидар Данев.

"Оказва се, че всъщност България не се намира в такова драматично, небалансирано състояние. Никой например не обръща внимание на етническия характер на нашата емиграция. От друга страна няма дани за емигрирали журналисти, артисти и юристи. За чужбина заминават зъболекари, лекари, медицински сестри. Една институционална криза също може да се окаже силен фактор за мигриране. Това са проблеми, които трябва да бъдат поставени пред българското общество, за да може процесите да бъдат овладяни. В сектори, в които има търсне на работна ръка, и там, където се наблюдава увеличаване на заетостта, хората, които биха имали желание да заминат в чужбина, обикновено остават в родината си", казва Божидар Данев.

"Миграционният процес е въпрос на личен избор и се движи от различни мотиви", отбелязва Катя Рибарова от КНСБ.

"Сега, след отварянето на европейския трудов пазар за българи и румънци, тепърва предстои наблюдение върху процеса. Ако в България бъдат създадени по-добри условия - по-ниска безработица, по-високо средно заплащане на труда, повече перспективи пред по-младите хора - тогава изтичането на ценен човешки ресурс може да се намали.

Ползите от емиграцията са измамна представа за повечето управляващи, защото квалифицираната работна сила намалява, няма кой да работи, липсват подходящи кадри на пазара на труда и работодателите вече се оплакват", подчертава Катя Рибарова и допълва:

"Така скоро ще се чудим какво да правим с недостига на квалифицирана работна сила. Затова емиграцията не е решение за държавата, тя просто генерира други проблеми и това все още не се осъзнава достатъчно добре."