Н овият изблик на насилие в Източна Украйна подкопава надеждите на международната общност, че финансовата криза в Русия и западните санкции ще принудят президента Владимир Путин да промени политиката си към конфликта, коментира Ройтерс.
Налице е засилващо се чувство, че нещата вървят на зле в резултат на подновяването на сраженията между силите на украинското правителство и на сепаратистите. Това усложнява усилията да бъде уредена среща на върха за преговори с участието на Украйна, Русия, Франция и Германия.
Всяка страна се опасява, че другата подготвя нова военна офанзива. Украйна мобилизира нови войници, а Русия и проруските сепаратисти отправят нови обвинения срещу прозападните лидери в Киев.
Въпреки че обезценяването на рублата, спадът на цените на петрола и ефектът от санкциите вероятно ще вкарат Русия в рецесия и ще я принудят да реже бюджетни разходи, Путин не трепва. „Ние не се стремим да сменим правителството на Русия, а да променим нейната политика“, каза американският посланик Джон Тефт пред Американската търговска камара в Москва във вторник. Говорейки обаче за усилията да се сложи край на сраженията, той каза: „Не мога да ви кажа днес, че има напредък. Нещата, изглежда, вървят в обратна посока“.
Путин като че ли се е отказал от всякакви надежди, каквито може да е имал след анексирането на Крим през март, да присъедини още украински територии към Русия. Преди няколко седмици, още преди икономическата криза твърдо да „се настани“ в Русия, той престана публично да използва термина „Новорусия“, когато говори за части от Южна и Източна Украйна, които някога са били част от Руската империя. Той започна да нарича районите, контролирани от сепаратистите, „Луганска и Донецка народни републики“, което подсказва, че ще се задоволи с техен автономен статут в рамките на Украйна – но не с по-малко.
Засечка на дипломатическите усилия
Външните министри от ЕС решиха в понеделник да не отменят санкциите срещу Русия, а западни лидери казват, че главна стъпка към вдигането им би било пълното спазване на примирието, договорено в белоруската столица Минск през септември. Начело на списъка е прекратяването на сраженията, изтеглянето на войските и оръжията, предаването на контрола над украинската граница обратно на Киев и размяната на задържани, смятани за политически затворници.
Умиротворяване на Източна Украйна би дало на Путин повече време да се съсредоточи върху руската икономическа криза, да намали напрежението със Запада и да свали цената, която плаща за подкрепата на сепаратистите, макар че Москва отрича да ги снабдява с оръжие и войници. Публично обаче той застава твърдо зад бунтовниците и няма признаци за разцепление в неговото обкръжение. Едно негово отстъпление сега ще изложи на риск огромната обществена подкрепа, която той получи след завладяването на Крим. Това може да се окаже опасно, защото руската финансова криза може да подкопае подкрепата за него. Той може да се надява още, че собствената финансова криза на Киев ще попречи на украинските военни усилия и ще подтикне Украйна към споразумение, изгодно за бунтовниците и за Москва. Путин обаче не дава никакви признаци за отстъпление и показва руските военни мускули, като иска военните разходи да бъдат изключени от бюджетните съкращения и като отстоява своя план за модернизиране на въоръжените сили.
Незачитане и презрение
Способността на Путин да игнорира надвисващите облаци на икономическата буря при определянето на политиката по украинския въпрос може да зависи от това до каква степен ще се задълбочи кризата. Големите му речи и телевизионни появи неотдавна не показват признаци за съществена промяна относно Украйна. Ако изобщо те показват нещо, то е засилване на незачитането и презрението спрямо Запада.
Путин отвръща на удара с контраобвинения, които са огледален образ на същите, отправени срещу него. Той казва, че САЩ често нарушават международното право и че Вашингтон и ЕС стоят зад свалянето на подкрепяния от Москва президент в Киев миналата година. Подкрепят го повечето руски медии, а руски официални лица го представят като миротворец, опълчил се на опитите на Запада да минимизира руското влияние или да наложи „смяна на режима“.
Според руски дипломатически източник Москва смята, че Киев е активизирал военните си действия в Източна Украйна преди срещата на външните министри на ЕС в понеделник, защото нов изблик на насилие затруднява вдигането на санкциите. Киев отрича това обвинение.
Като отхвърли възможността санкциите да наложат промяна на (руската) политика, дипломатът ги нарече „изнудване“. „Ако веднъж се поддадеш на него, ще трябва винаги да го правиш“, подчерта той.
Путин се опита да се представи отново като миротворец миналата седмица, като предложи на украинския президент Петро Порошенко прекратяване на огъня, според което двете страни трябва да изтеглят тежките си оръжия. Киев обаче съзря в предложението опит да се заобиколят някои части от Минското споразумение, да се закрепят териториалните придобивки на бунтовниците и да се прикрие фактът, че Путин няма реален мирен план.
„Ако Путин наистина иска мир в Източна Украйна, той трябва да има само един „мирен план“, писа в блога си Борис Вишневски, опозиционен депутат от местния парламент на Санкт Петербург. „Един мирен план е нещо много просто. Ако Путин не предложи такъв план, значи той няма нужда от мир“, посочи той.
