Д вайсет и пет години след падането на Берлинската стена кормилото на европейската власт е в ръцете на Германия – не е в Брюксел, Париж или в Лондон. А продължаващата криза в еврозоната само засилва германските позиции, изтъкват аналитиците.
„Бихме германците на два пъти, но ето че те се завръщат“, предричаше бившият британски премиер Маргарет Тачър след падането на Стената през 1989 г., опасявайки се обединението да не доведе до надмощие на Германия в Европа. Достатъчно е да спомним за станалото в Атина през 2012 г., в разгара на кризата в еврозоната, за да признаем, че страховете ѝ са добили кръв и плът: там оскърбително размахваха плакати с нацистки символи към канцлера Ангела Меркел, посрещнаха я с протести срещу усилията за строги икономии, наложени според мнозина от Берлин.
„Преди да падне Стената, Германия заемаше по-странично място в Европа. Днес тя, погледнато географски, икономически и политически, е в европейския център“, обобщава Карел Лано от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. „Тя е сърцевината на реактора, движещ Европа. Финансовата криза показа, че
най-важното място в Европа е Берлин, а не Брюксел“,
каза той пред АФП.
Обединена Германия наистина се извиси като исполин в Европейския съюз, осигурявайки над 27% от продукцията на еврозоната. И с оглед на икономическата ѝ тежест Германия бе приканена да съдейства повече от всеки друг партньор за спасяване на страните, затиснати от дълговото бреме, та да не се срути цяла Европа. В страх да не разгневи своите избиратели Ангела Меркел отпърво изрази резерви към идеята да се захрани с пари на данъкоплатците фонд за подпомагане, който да възстанови доверието в европейската валута и с това си спечели прякора „Госпожа Не“. В крайна сметка обаче канцлерът отстъпи и обеща Германия да подкрепи създаването на финансов щит, предпазващ най-крехките държави.
Същевременно тя оглави малка група страни, главно северноевропейски, настояли за по-строг бюджетен надзор и непопулярни ограничителни мерки.
„От началото на кризата в еврозоната и последвалата дискусия за господството на Германия в Европа, последиците от падането на Стената се виждат в съвсем друга светлина, отколкото навръх 20-годишнината“ от историческото събитие през 2009 г., подчертава Ханс Кунднани от Европейския съвет за международни отношения в Берлин.
Аналитиците изтъкват, че днешната мощ на Германия произтича от скорошните ѝ икономически успехи – допреди години, в началото на века,
страната дори бе наричана „болният човек“ на Европа.
Силата на Берлин „вероятно е нещо временно“, смята Карел Лано, като припомня „трайните икономически проблеми“ на Германия, по-специално демографския спад и ниската раждаемост. Експертът посочва също, че настоящата стопанска слабост на Франция е превърнала френско-германската двойка – традиционен двигател на Европа, в твърде неравностоен тандем.
Европейската икономическа криза циментира ролята на Германия; парадоксално обаче мнозина изразяват съжаление, че Берлин се въздържа да поеме една от водещите роли на международната сцена.
Във външнополитическата сфера Германия е смятана извън Европа за доминираща сила. Така например от самото начало на украинската криза Ангела Меркел разговаря с руския президент Владимир Путин далеч по-често отколкото с всеки друг европейски лидер. В средите на ЕС обаче я критикуват заради колебливата ѝ понякога позиция.
Докато Франция бе сред първите страни, изпратила самолети за участие в ударите срещу „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ) в рамките на коалицията начело със САЩ, Германия се ограничи да обучава кюрдски бойци да боравят с оръжие. „Германия не скланя да играе решаваща роля на световната сцена и Европа също не може, щом Германия е против“, отбелязва със съжаление Карел Лано.
