Института за пазарна икономика (ИПИ) публикува доклад на потенциалните ефекти за България от търговското споразомение между ЕС и САЩ. Препечатваме резюмето му без промени:
В средата на 2013 г. ЕС и САЩ започнаха преговори по т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), като до април 2015 г. бяха проведени девет кръга преговори. Оттогава насам бяха публикувани и продължават да се публикуват редица изследвания за потенциалните ефекти от споразумението върху икономиките на ЕС и САЩ. Изследванията на ниво ЕС, в общия случай, включват и конкретни прогнози за България като страна членка, като обикновено се оценява потенциалният ефект върху българския износ и БВП в резултат от либерализирането на търговията със САЩ.
До момента обаче не е публикуван сериозен анализ на очакваните ефекти от бъдещото споразумение, който да се фокусира конкретно върху българската икономика. Този вакуум може би е и една от причините за появата и разпространението на редица митове около ТПТИ в обществото в последните месеци. Сред най-популярните митове са, че САЩ ще залеят България с ГМО, българската земя ще бъде надупчена за шистов газ, местни предприятия ще фалират пред конкуренцията от САЩ, само големи корпорации ще спечелят от споразумението и т.н. Тези митологеми почиват както върху непознаване на документите около споразумението, така и върху открита манипулация на общественото мнение от страна на определени групи.
ИПИ си постави за цел да изследва търговските и инвестиционните потоци между България и САЩ и на тази база да оцени потенциалните ефекти от освобождаване на търговията между ЕС и САЩ върху икономиката на България. Анализът, който ИПИ изготви, развенчава и някои от най-популярните митове около споразумението, поне що се отнася до България.
Направеният анализ показва нарастващото значение на американския пазар за българските производители на стоки и услуги. Балансът във взаимната търговия остава положителен за България, като износът за САЩ е около 1,5 пъти по-голям от вноса от този пазар. Износът както на стоки, така и на услуги от България за САЩ се увеличава с двуцифрени темпове през последните пет години, като САЩ вече се нарежда сред основните износни пазари за България извън ЕС. Този ръст е особено впечатлителен, ако се отчита фактът, че около 50% от износа на стоки се облага с мита.
Един от разпространените митове около подготвяното споразумение е, че от освобождаването на търговията ще спечелят само големите корпорации. От наскоро публикуван анализ на Европейската комисия, “Малките и средни предприятия и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции”, се вижда, обаче, че малките и средни предприятия (МСП) са активен участник в международната търговия. По-конкретно, 88% от всички износители от ЕС а САЩ са МСП, като 28% от стойността на износа се генерира от МСП. В случая с България, 87% от всички износители за САЩ са МСП, а 40% от износа ни за САЩ се дължи на МСП. Тези данни ясно показват важната роля на малките и средни предприятия както за общия износ от ЕС за САЩ, така и за износа от България за американския пазар.
Друг популярен мит около бъдещото споразумение гласи, че митата във взаимната търговия са относително ниски и тяхното премахване не би имало особен ефект. В случая на България и нейния износ за САЩ, обаче, това не е точно така, защото половината от износа се облага с мита. Т.е. очакваното премахване на митата във взаимната търговия би имало преки положителни ефекти за половината от българския износ за американския пазар. Още повече, че за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), а за редица стоки митата достигат двуцифрени числа. Т.е. прекият позитивен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде особено изявен за около 40% от българския износ за САЩ.
Сред митологемите против споразумението се среща и твърдението, че България като цяло не произвежда конкурентни стоки и съответно износът на страната не е конкурентен. Някои стигат по-далеч, като заявяват, че България изнася стоки с ниска добавена стойност, а внася такива с висока добавена стойност. Нито едно от двете твърдения, обаче, не се подкрепя от данните.
Двете най-големи пера в износа на България за САЩ, които заемат близо 30% от износа, са машините и електрическото и електронно оборудване. И двете продуктуви групи бележат висок ръст през последните 5 години – около 30% годишно. От прегледа на статистиката също се вижда, че около 3/4 от износа на стоки от България за САЩ е високо конкурентен, т.е. с Индекс на разкритите сравнителни предимства над единица. Ако се премахнат митата във взаимната търговия, може да се очаква, че и продукти, които са по-ниско конкурентни и в момента не се изнасят за САЩ, ще успеят да проникнат на американския пазар. Това се потвърждава от сегашния износ на няколко български продукта, които са с индекс на разкритите сравнителни предимства под единица, т.е. не са особено конкурентни, но се радват на нулево мито за пазара на САЩ.
Освен прекия износ на стоки от България за САЩ, при анализа на ефектите от ТПТИ върху износа от България трябва да се отчитат и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането. Български фирми все по-активно се включват в такива вериги на предлагането последните години, като стават доставчици на материали и компоненти за големи европейски производители. Последните продават част от крайните си продукти и на американския пазар, което реално представлява непряк износ от България за САЩ.
По оценка на ИПИ, непрекият износ на стоки от България за САЩ посредством такива вериги на предлагането възлиза на около 200 млн. долара. Ако тази сума се добави към стойността на прекия износ на стоки от България за САЩ, който за 2013 г. е около 400 млн. долара, то целият износ на стоки от България за САЩ достига около 600 млн. долара. Към износа на стоки трябва да се добави и износът на услуги за около 300 млн. долара (за 2013 г.). По този начин целият износ на България от САЩ достига около 900 млн. долара или около 1,6 млрд. лева.
Ще се отнася до износа на услуги, заложените цели на ЕК за премахване на редица нетарифни бариери пред този износ от ЕС за САЩ, ако бъдат постигнати, също ще имат пряк положителен ефект върху износа от България. Целите на ЕК касаят пряко бизнес услугите, морския транспорт, финансовите и застрахователните услуги, комуникационните услуги, които са над 20% от българския износ на услуги за САЩ, т.е. може да се очаква ръст на износа на такива услуги. Паралелно с това може да се очаква, че облекчените условия за износ на услуги от ЕС към САЩ ще открият възможности за износ и на други услуги, който в момента не се осъществява заради високите нетарифни бариери.
Трябва да се отчита и фактът, че някои от основните износители на стоки и услуги от България за САЩ са американски инвеститори в България. САЩ са 9-тият най-голям инвеститор в България според данните за кумулативните преки чужди инвестиции в страната за периода от 1996 до 2014 година. За този период американски компании са инвестирали около 1,5 млрд. евро бруто в България, което представлява 3,4% от всички ПЧИ за периода. За разлика от някои други водещи инвеститори на българския пазар като Кипър, Холандия и Швейцария, при които инвестициите в голяма степен отразяват използването на благоприятния данъчен режим в тези страни от страна на български предприемачи, инвестициите от САЩ са автентични, т.е. те в болшинството си отразяват приток на американски капитал.
Прави впечатление, че голяма част от американските инвестиции в България са в сферата на високите технологии, електрониката и компютърните услуги – Майкрософт, Тъмбълуийд, Ай Би Ем, Хюлет Пакард, АМИС, ВиЕмУеър, Джонсънс Контролс са част от примерите. През последните години навлязоха и по-малки американски фирми за разработка на софтуер на българския пазар, като част от разработваните продукти се изнасят обратно за САЩ. Тези инвестиции стоят и зад резкия ръст на износа на компютърни услуги (разработка на софтуер), който вече достига над 40% от общия износ на услуги от България за американския пазар.
Може да се предположи, че евентуалното подписване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции ще доведе до нарастване на инвестициите от САЩ в България поради следните причини:
1/ Освобождаването на двустранната търговия между ЕС и САЩ от съществуващи тарифни и нетарифни бариери безспорно ще увеличи търговския стокообмен през Атлантическия океан (при равни други условия). Предвид това, че част от износа от България за САЩ се произвежда от дъщерни дружества на американски компании в България, то може да се очаква, че американските инвестиции в страната също ще се увеличат.
2/ Частта от споразумението, посветена на защитата на инвестициите, ще намали риска от национализация или други увреждащи действия от страна на страната-домакин (т.е. България) срещу инвеститори от САЩ.
3/ Сериозната разликата в заплащането на труда, която ще се запази в дългосрочен план, ще продължи да насърчава инвестициите от американски компании в България, особено що се отнася до трудоемките отрасли, където трудът е основен входящ ресурс (т.е. фактор за производство).
Освен върху износа на стоки и услуги от България за САЩ и инвестициите на американски компании на българския пазар, подготвяното споразумение ще засегне и вноса на американски стоки на българския пазар. Данните за външната търговия показват, че от общо 100 групи продукти, които България внася от САЩ, само 8 са с нулево мито. В същото време митата върху някои групи продукти (млечни продукти, яйца, мед, месо, захар) са от порядъка на 40-50%. Планираното премахване (или силно редуциране) на митата чрез ТПТИ ще засегне над 40% от директния внос от САЩ в България.
В крайна сметка свободната търговия и премахването на тарифните и нетарифните бариери пред вноса и износа водят до значителни ползи както за икономиките като цяло, така и за потребителите на всяка свободно търгуема стока и услуга. Планираното споразумение между ЕС и САЩ няма да бъде изключение. Преките положителни ефекти от ТПТИ специално за България ще дойдат по линия на прекия и непрекия износ на стоки и услуги за САЩ, който расте със всяка следваща година и превръща САЩ във все по-важен експортен пазар за България. Инвестициите от САЩ за България също ще получат тласък, тъй като премахването на тарифните и нетарифните пречки пред износа ще насърчи износа, а част от този износ се прави именно от американски фирми в България. Не на последно място, потребителите в България също ще спечелят от споразумението, тъй като около 40% от вноса от САЩ в момента се облага с мита.
