Б ившият президент на Украйна Виктор Янукович иска Съдът на ЕС да анулира замразяването на активите му, наложено от съюза.
Към момента Янукович е обявен за международно издирване от украинската главна прокуратура, но се укрива в Русия, която не крие, че не възнамерява да го предаде на властите в Киев.
Жалбата му пред Съда на ЕС е с дата 14 май, но сега стават известни повече подробности от нея, след като тя беше публикувана в Официалния вестник на ЕС.
Заедно с него, идентични жалби са подали синовете му Олександър и Виктор.
Янукович настоява, че в решението за замразяване на активите му
неправилно е посочен като „бившия президент“.
Така, по думите му, ЕС е осигурил подкрепа за т. нар. „временен президент и правителство“, които не са били законно и демократично избрани и които са взели властта, която са имали временно, чрез незаконна употреба на сила, противно на върховенството на закона, демократичните принципи и международното право.“
Той твърди, че Съветът на ЕС също така е злоупотребил с власт, защото му е наложил санкции не по изложените в самото решение причини, а за да „спечели благоразположението на така наречения „временен режим“ на Украйна, така че Украйна да пристъпи към по-тесни връзки с ЕС (след като такива тесни връзки са били отхвърлени от демократично избрания президент на Украйна и неговото правителство).“
В жалбата си Янукович посочва, че Съветът не е имал конкретни доказателства,
установяващи, че твърденията срещу него са били „точни по същество“ и погрешно се е позовал на твърдения на „незаконния т.нар „временен режим“, който е целял да узурпира властта.
Бившият президент настоява, че е нарушено и правото му на защита, защото не му е било предоставено пълно изложение на съображенията, включително доказателствата срещу него и точна информация и материали, за които се твърди, че обосновават замразяването на активи.
На последно място, но не и последно по важност, Янукович твърди, че наложеното „замразяване“ на активите му е необосновано и непропорционално ограничение на правото на собственост, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз.
