"Към този момент не са постъпили конкретни искания за подкрепа или за участие във военна операция или друга форма на пряка намеса в Сирия.
Когато бъде поискано съдействие от наша страна, тогава ще вземем решение",
каза министърът на външните работи Кристиан Вигенин след днешното заседание на кабинета.
Той съобщи, че на 30 август Съветът по сигурността към Министерския съвет ще обсъди обстановката в Сирия и възможните последици за нашата страна от гледна точка на бежанския поток към България.
Днес е било гласувано да се отпуснат 565 хил. лв., които ще се използват за увеличаване на капацитета за временно настаняване на бежанци
На този етап данните не показват вероятност за бежанска вълна,
отбеляза Вигенин и добави, че това са превантивни и рутинни мерки, а не са свързани с пряка заплаха.
В отговор на въпрос министърът поясни, че тези средства ще бъдат използвани за настаняването на до 500 лица.
За първите седем месеца на тази година броят на подадените молби за закрила се е увеличил близо пет пъти и към момента те са 2320 посочи външният министър.
По думите му МВР предприема
допълнителни мерки за опазването на границата, като се очаква затягане на контрола
Страната ни очаква и резултатите от днешното заседание на НАТО в Брюксел, както и резултатите от мисията на ООН. В зависимост от тях ще планираме следващите си стъпки и позиции.
Трябва да има ясна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, коментира още Вигенин.
Над три хиляди души са задържани от Гранична полиция при опит да влязат нелегално у нас от Турция от началото на годината, съобщи директорът на Гранична полиция главен комисар Захарин Пенов пред БНР.
"Основната част от тези хора са бежанци от Сирия. От година насам обаче в България нелегално влизат и граждани на африкански държави. Най-често от Мали, Еритрея, Гана и Конго. Повечето от тях имат за крайна цел Западна Европа. Цената, която тези хора плащат на каналджиите, за да ги вкарат у нас, е между 600 и 1000 долара", обяви Пенов.
Граничната полиция има капацитета да осъществява необходимия контрол и при увеличен миграционен натиск, добави той.
За сравнение, през същия период на миналата година незаконно влезлите у нас са с около 50% по-малко, като сирийците са били близо 200 души.
"В ход са засилени мерки за охрана на българо-турската граница. Разгърнати са сили и техника по границата, повишени са въздушното наблюдение и оперативните мерки", отбеляза и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.
"В специалния дом за временно настаняване на чужденци в Любимец в момента има 269 души.
До довечера очакваме да бъдат настанени още 25, съобщи пред журналисти неговият началник - главен инспектор Красимир Иванов.
Капацитетът на дома е 300 души. От сега настанените 49 са жени и 41 - деца. Най-голямата група са сирийските граждани, които са 140 души.
По принцип при нас се настаняват чужди граждани, които не искат убежище, до изпълнение на принудителната административна мярка - отвеждане до границата, каза Иванов.
През миналата година около 30% от чужденците са пожелали да се върнат обратно в собствената си страна или да отидат в трета сигурна страна. "Тогава работеше българо-турската смесена комисия и тези, които желаеха, се връщаха в Турция. Някои от тях имаха билети за пътуване - например за Еквадор, и си отиваха. Но от 2 декември миналата година турската страна спря да приема чужди граждани и приема само своите", отбеляза Иванов.
Решение за военна интервенция в Сирия е логичен завършек на действията на клана Асад,
смята Соломон Паси, председателят на Атлантическия клуб и бивш външен министър.
На въпрос дали военна намеса ще доведе до ясен изход от кризата в Сирия, той даде пример със случилото се в Ирак при Саддам Хюсеин и в Либия с Муамар Кадафи.
"В историята има различни сценарии - единият беше през 1991 г. когато Саддам Хюсеин беше изтласкан от Кувейт, но беше оставен да продължи да тероризира народа си още 12 години.
Друг беше сценарият с либийския лидер Муамар Кадафи, който стана и косвена жертва на международната интервенция. Какво точно ще се случи в Сирия, не мога да прогнозирам, но ако Башар Асад бъде оставен да управлява, това би било една от най-големите международни грешки", смята Паси.
Попитан за ролята на ООН Соломон Паси коментира, че Западът е направил достатъчно много опити да постигне консенсус в рамките на Съвета за сигурност, но по думите му, след като консенсусът е непостижим, тогава трябва да се действа на принципа на мнозинството.
Англия, Франция и САЩ съставляват мнозинство в Съвета за сигурност, не вярвам нито Русия, нито Китай да се ангажират военно в този конфликт, каза Паси.
Едно развитие на света води към това подобни операции да се водят съвместно между Запада и Русия в името на свободата, но явно все още трябва да изминем път преди да стигнем до този момент, посочи още той.
"До този момент нямаме ясно формулирана категорична позиция, но не е и необходимо България да бъде водеща сила в този конфликт, но от друга страна в никакъв случай не трябва да си крием главата в пясъка", каза Паси.
"Проблем има, проблемът е сериозен и
България би била сред най-засегнатите страни в този конфликт,
тъй като от всички страни - членки на ЕС, ние с Гърция сме най-близо до Сирия, само Турция ни дели, и огромната вълна от бежанци, която ежедневно нараства, неминуемо ще се насочи към България", посочи Паси.
По думите му към днешна дата има около половин милион сирийски бежанци в Турция и една голяма част от тях ще потърсят път към Западна Европа, което означава да минат през България.
Попитан за евентуална опасност от излизане на конфликта извън границите на Сирия, Соломон Паси посочи, че засега това, което се очертава като реалистичен сценарий в случай на по-продължителна военна интервенция в Сирия, е Иран да отговори с ракетен удар върху Израел.
"Подобно нещо се случи през 1990-1991 г., когато Саддам Хюсеин отговори на международните военни усилия за освобождаването на Кувейт с една по никакъв начин непредизвикана от Израел ракетна канонада.
Такова действие - ракетен удар от Иран към Израел не би имало нито политическа, нито военна логика в този конфликт, но така или иначе това е един реалистичен сценарий, за който и бъдещата коалиция, и Израел вече се готвят", каза Соломон Паси.
"Нямаме време за остаряло политическо мислене, робуващо на безперспективни идеологеми", каза вицепрезидентът Маргарита Попова
във връзка с конфликта в Сирия по време на среща със студенти от над 20 университета от цялата страна.
Попова очерта мащабите на хуманитарната криза и определи случващото се в арабската държава като "поредното човешко безумие".
"Не може кервани от деца да напускат собствената си родина, да не знаят къде отиват, да бъдат отделяни от тези, които са ги създали, да бягат и да търсят хаотично подслон, понякога да го намират, а понякога - не", коментира вицепрезидентът.
