Д а бъдеш софтуерен програмист е една от най-добрите професии в наши дни особено що се отнася до заплатата и сигурността на работното място, но също така тя може да бъде изключително вредна за психическото здраве, пише "Бизнес Инсайдър".
Две са основните неща, които могат да докарат програмистите буквално до лудост.
Едното е т.нар. "синдром на самозванеца".
Това е, когато си убеден, че другите програмисти, с които работиш, са по-умни, по талантливи и по-опитни от теб. Тогава живееш в постоянен страх, че хората може да си помислят, че всъщност уменията и постиженията ти не са реални, а са плод на твоята хитрост.
Жените програмисти доста често страдат от синдрома на самозванеца и това не е изненадващо. Този синдром е документиран за първи път от психолозите д-р Полин Роуз Кланси и д-р Сюзан Имс като специфичен проблем на успелите жени. Синдромът е предмет на много книги за самопомощ, насочени към жените.
В същото време обаче рязко е нараснал броят на мъжете, които казват, че се чувстват по този начин.
Тези хора са склонни да налагат изключително високи стандарти за себе си, но не и за другите хора. Синдромът на самозванеца често се среща в професии, в които работата е екипна. Писането на софтуер е точно такава област, особено когато става дума за отворен код, при който всеки може да погледне работата ти и да я промени.
От "самозванец" до "истински програмист"
Капанът на синдрома на самозванеца се крие в това, че програмистите си мислят, че трябва да работят по-усърдно, за да станат достатъчно добри. Това означава да отделят повече време за писане на код, буквално всяка възможна минута, и да работят по все повече и повече проекти.
Това чувство е наречено синдром на "истинския програмист". Истинският програмист живее само за кода. Ето какво обяснение дава един блогър: "Истинският програмист е някой, който обича програмирането. Те го обичат страшно много, затова прекарват цялото си време в програмиране ...
... истинският програмист всъщност не определя програмирането като "работа" ...
... един програмист не е истински програмист, ако не работи доброволно по 60 до 80 часа седмично (запомнете, без да се заплаща извънредният му труд), само защото е "забавно" ...
Такава е културата в тази индустрия и тя не се променя.
... Ако искате да успеете като програмист, трябва поне да изглеждате като истински програмист ... Ето защо се получава така, че хората работят всяка вечер и всеки уикенд, само за да получат признание и тогава започват да прегарят".
Очакването, че програмистите трябва да работят като луди дълги часове наред, не е нещо ново. Например, преди десетилетие една книга, наречена "Мъртвият март" се превърна в бестселър. Тя документира как безумната работа часове наред води до здравословни проблеми сред програмистите. В заключение се посочва, че лошото управление на проектите носи вина за това.
През 2004 г. програмисти осъдиха Electronic Arts заради извънредно положен труд и спечелиха обезщетение от 15 млн. щатски долара.
Години по-късно историята на една жена, омъжена за програмист, работещ за Rockstar Games, разтърси света. Тя разказва как от компанията очаквали програмистите да работят по 12 часа на ден, шест дни в седмицата месеци и години наред, което навредило на здравето на някои от тях.
До 2011 г. няма никаква промяна в схващането за "истинския програмист". Преди три години обаче дискусия за програмирането на социалната мрежа StackExchange е пратена по дяволите от човек, който попитал: "Аз не програмирам в свободното си време. Това прави ли ме лош програмист?".
Общият извод е, че можеш да си добър програмист и когато работиш само през работно време, но в същото време "най-великите програмисти пишат код и през свободното си време".
Повече невинаги е по-добре
Тази максима е със съмнителна стойност в средите на програмистите. Студенти от университета в Станфорд проучили колко време човек може продуктивно да програмира. Не е никак изненадващо, че те установили, че прекалената работа намалява продуктивността. Претоварените програмисти, работещи по 60 часа седмично, пишат код с по-ниско качество, в сравнение със свежи хора, които са работили по 40 часа на седмица.
Това обаче не спира разпространението на двата синдрома сред програмистите и има някои наистина тъжни истории по този повод. Например преди година корпоративният програмист Кенет Паркър написа в блога си "Познавах програмист, който напълно полудя".
Той разказва за свой колега, който работил толкова много, че получил "пълен психически срив". Ето какво пише Паркър: "Той беше един от най-усърдните служители, които съм виждал. Много често оставаше след работно време, за да работи по различни проекти; винаги беше на разположение, когато шефовете искаха нещо да се свърши през уикенда.
Желанието му да изцеди силите си, за да е свършена работата е това, което те толкова много харесваха у него. Въпреки това, продуктивността му не беше на кой знае колко високо ниво, когато накрая постъпи в психиатрична клиника".
