Става въпрос за мозък от умряла мишка.
Методът обаче позволи на учените да извършат триизмерни изследвания на всички неврони и молекулярни структури в мозъка на гризача.
Използвахме химичен метод, за да трансформираме биологични тъкани и да съхраним целостта им, като същевременно ги направим прозрачни и пропускливи за макромолекулите, заяви Куанхун Чун - един от ръководителите на изследването.
Технологията бе изпробвана и върху човешки мозък, съхраняван повече от 6 години. Тя може да си приложи също върху други органи.
Създаден под ръководството на психиатъра и специалист по биотехнологиите Карл Дайсрот,
новият метод може да революционизира познанията ни за функционирането на мозъка,
за уврежданията му и за начина, по който те влияят върху поведението ни.
Учените отдавна се опитват да разкрият как функционира мозъкът. В преследването на тази цел екипът на Дайсрот потърсил начин да отстрани непрозрачните "елементи" в мозъка.
Онова, което го прави непрозрачен и непропусклив за светлината и редица химични вещества, са липидите.
Проблемът е в това, че те допринасят за изграждане на клетъчните мембрани и придават на мозъка неговата структура.
Учени от Станфордския университет за пръв път успели да заменят тези липиди с хидрогел - гел, съставен до голяма степен от вода.
Рецептата е проста - мозъкът се потапя в разтвор от хидрогел, чиито малки молекули постепенно проникват в тъканите му. След това три часа е загряван до температура 37 градуса, съответстваща на тази на човешкото тяло, за да се втвърди сместа.
На този стадий мозъкът и хидрогелът сформират хибридна структура, която задържа липидите на място, но не ги поставя в капан, от който да не могат да се измъкнат.
Остава липидите да бъдат отстранени посредством електрофореза. Крайният резултат е
прозрачен мозък, който е съхранил всички свои структури - неврони, нервни тъкани, връзки между невроните, протеини.
Смятаме, че ако успеем да отстраним липидите чрез подобен недеструктивен метод, ще може светлината и макромолекулите да проникнат дълбоко в тъканите, а това ще даде възможност да се извършат триизмерни наблюдения и молекулярни изследвания на мозъка, поясни Дайсрот.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
Източник: БТА
Последвайте ни
