Х омо сапиенс е съжителствал по-дълго с неандерталците, отколкото се предполагаше, в продължение на много хилядолетия, което е дало възможност на двата вида да си взаимодействат и да се кръстосват, съобщават световните агенции, цитирайки последно проучване.
Научен екип, ръководен от Томас Хайъм от британския университет в Оксфорд, анализирал около 200 проби от кости, въглени и черупки, открити при разкопки в 40 европейски праисторически обекта.
Благодарение на новите техники за датиране, които са значително по-точни, изследователите стигнали до извода, че неандерталците и техните оръдия на труда са изчезнали от Европа преди 39-41 хиляди години, като са оставили на континента да властва единствено Хомо сапиенс.
Тази датировка е значително по-стара от предишните, които предполагаха, че това събитие е отпреди 30 хиляди години.
"Предишните радиовъглеродни датировки много често подценяваха възрастта на пробите, свързани с неандерталците, тъй като органичната материя в тях е била примесена със съвременни частици, коментира Томас Хайъм. При нашите изследвания екипът използва техниката на ултра-филтрацията, при която се пречиства колагена, извлечен от костите, за да избегнем съвременните примеси. Така
с по-голяма точност установихме времето, в което нашите праисторически братовчеди са изчезнали от лицето на Земята.
Въпреки че те не са се затрили напълно, тъй като ние сме приносители на някои от техните гени и до ден днешен!"
Според последни генетични проучвания съвременните хора носят в гените си от 1,5 до 2 процента генетичен материал, наследен от неандерталците. Правят изключения само нашите съвременници от африкански произход.
Новата датировка потвърждава, че хората са съжителствали с неандерталците в продължение на 2600 - 5400 години. Това е достатъчно дълъг период, за да влязат в човешки и сексуални контакти, изтъкват учените.
От новите анализи става видно, че Хомо сапиенс не е изместил изведнъж от Европа своите близки роднини, неандерталците, които са властвали над континента преди 45 хиляди години.
Процесът е продължил хиляди години и е представлявал сложна културна и биологична мозайка", изтъква екипът, ръководен от Томас Хайъм.
