О станки от неандерталска ДНК в гените на неафрикански съвременни хора са свързани с много здравословни проблеми, като диабет тип 2, болестта на Крон, лупус и билиарна цироза. Те са свързани и с тютюнопушенето, гъстото окосмяване, както и с грубата кожа и нокти, съобщиха в. "Дейли мейл" и световните информационни агенции, позовавайки се на публикации в сп. "Сайънс" и сп. "Нейчър".
От два до четири процента от генома на европейците и азиатците е получен в наследство от кръстосването между древните Хомо сапиенс и неандерталците. Те са отделни човешки видове, които са съществували едновременно хиляди години, докато неандерталците изчезнали преди около 30 000 години.
Местните хора от тропическа Африка, чиито предци не мигрират извън континента и не се смесват с евразийските неандерталци, нямат неандерталска ДНК.
Сравнителното ДНК изследване даде информация за важни аспекти на неандерталското ни наследство. Група учени под ръководството на проф. Дейвид Райк от Харвардското медицинско училище съпостави генните варианти в ДНК на 846 души с неафрикански произход, 176 души от тропическа Африка и информацията от кост от палеца на крака на 50000-годишна неандерталка, чийто геном беше почти напълно дешифриран миналата
година.
Екипът идентифицира части от съвременния неафрикански геном, в които има много неандерталска ДНК, докато в други тя липсва.
Много варианти, наследени от неандерталците, са свързани със заболявания, особено автоимунни, каквито са болестта на Крон, причиняваща възпаление на червата, лупуса и билиарната цироза. Освен това един генен вариант или алел е свързан с тютюнопушенето, особено сред европейците.
"Сега, когато можем да определим каква е вероятността даден генен вариант да е от неандерталците, можем да разберем как тази наследена ДНК ни е въздействала. Можем също да научим какви са били самите неандерталци", заявява проф. Дейвид Райк от Харвардското медицинско училище, ръководител на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".
Едно от откритията е, че неандертелското ни потекло се проявява в гените за кератинови влакна - фиброзен протеин, който придава здравина на кожата, косата, ноктите. Това може да е осигурило на новодошлите от Африка по-добра изолация от студа, характерен за европейския климат.
Зоните, в които неандерталската ДНК има най-голямо въздействие в съвременния човешки геном, е свързана с кожата и окосмяването, добавя Асошиейтед прес. Тези инструкции са до 70 процента неандерталски.
"Празните" зони, където има много по-малко неандерталска ДНК от средното, са свързани с мъжката плодовитост. Това показва, че двата вида са били достатъчно различни, за да са "на ръба на биологическата несъвместимост", каза проф. Дейвид Райх.
Други зони, където няма никакво пещерно влияние, са свързани с гените, които определят речта и общуването. Това съответства на теорията, че липсата на комуникационни умения се е отразила зле на неандерталците, както и че речта е била плюс за Хомо сапиенс.
Възможно е неандерталците да са изчезнали заради кръвосмешения.
ДНК от неандерталка на 50 000 години показа, че тя се е родила от близко кръвосмешение.
Учени от университета на Калифорния установиха в предишно изследване, че родителите й са били или брат и сестра с една майка, или чичо и племенница, леля и племенник или дядо/баба и внуче. Възможно е да са били също първи братовчеди.
Кръвосмешението може да се дължи на малобройността в групите на неандерталците.
Анализът на ДНК разкри също данни за кръстосване между денисовските неандерталци от Сибир и ранните съвременни хора. Това може да е причина за изчезването на неандерталците и денисовците, но не и на Хомо сапиенс.
Изследването установи нещо, което може да обясни защо грубите и мъжествени пещерняци не са повлияли много на хората. Те са правели заедно бебета, но мъжките им наследници не са били много плодовити.
Учените разбраха това, защото в гените, свързани с човешките тестиси и хромозомата Х, обикновено няма неандерталско влияние. Докато нендерталците са имали много деца, синовете им от Хомо сапиенс не са – и най-вероятно "са разочаровали бащите си", каза Сванте Паабо от германския институт "Макс Планк".
Резултатите подновяват дебата доколко Хомо сапиенс е свързан с неандерталците и денисовците.
"Генетичните данни показват, че има хиляди промени в ДНК, които са уникални за Хомо сапиенс. Те вероятно са се натрупали през няколкото стотици хиляди години, откакто Хомо сапиенс се отделя от неандерталците и денисовците при еволюцията съответно в Африка и Евразия - каза проф. Крис Стрингър от лондонския Природонаучен музей, който не е участвал в изследването. - Нашето генетично наследство е до голяма степен от африкански произход, въпреки несъмненото кръстосване с други човешки популации".
Паралелно изследване, публикувано в сп. "Сайънс", показва, че до една пета от неандерталския геном може да е оцелял в съвременните човешки популации. Това е въпреки факта, че пропорцията на неандерталската ДНК в индивидите е малка, от два до четири процента.
Учените от Вашингтонския университет в Сиатъл са сравнили древни и съвременни ДНК секвенции у 600 съвременни хора от Европа и Източна Азия.
И двете изследвания установиха, че източноазиатците имат повече неандерталски гени, отколкото европейците, уточнява Ройтерс.
