Северна Корея (КНДР) изстреля днес артилерийски снаряди
срещу южнокорейски остров западно от
Корейския полуостров в Жълто море.
Загинали са двама души, а 18 са ранени, трима от които - тежко, съобщиха южнокорейските военни. Според южнокорейската телевизия Уай Ти Ен са пострадали и 60-70 жилищни сгради.
Това предизвика въоръжен отговор от страна на Сеул, предаде АФП, като се позова на министерството на отбраната в Южна Корея.
Артилерийската престрелка продължила около час, след което внезапно спряла. Голям брой от севернокорейските снаряди са паднали в южнокорейската военна база на острова, уточнява Ройтерс.
Севернокорейските сили са
изстреляли
около 200 снаряда,
а южнокорейската артилерия е отвърнала с около 80, съобщи прессекретарят на комитета на началник-щабовете на южнокорейските въоръжени сили, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Руската агенция не съобщава за убит, а за най-малко четирима ранени, като никой от тях не бил в критично състояние.
Очевидци съобщиха
за прекъсване на електроснабдяването
на острова. Южнокорейската армия пък
обяви
най-високата си степен на тревога,
предвидена за невоенно време,
добавя Ройтерс.
Сеул заяви, че след атаката е изпратил на острова бойни самолети Ф-16, предаде АП.
Жителите на
острова се укриват в бункери, съобщи
ИТАР-ТАСС.
Обстрелът е свързан с южнокорейските военни маневри в региона, съобщи Би Би Си, позовавайки се на западни експерти.
Южнокорейският президент И Мюн-бак нареди на въоръжените сили да нанесат
многократно много по-мощен ответен удар
по ракетна база на Северна Корея, разположена близо до позициите на южнокорейската брегова артилерия, в случай, че има признаци за нови провокации на Пхенян, предаде ИТАР-ТАСС.
"Армията ни ще даде твърд отговор на всяка нова провокация. Бомбардирането на острова от Северна Корея е явна военна провокация. Освен това бомбардирането на цивилни обекти и непростимо", се казва в изявление на южнокорейския президент, което призова севернокорейските власти "да поемат отговорността си".
Южнокорейското министерство на националното обединение обяви, че предвидените за четвъртък преговори между агенциите на Червения кръст в двете Кореи ще се отложат за неопределен срок.
Северна Корея пък заяви, че
артилерийскиата стрелба била започната от Южна Корея
и Пхенян бил принуден да предприеме ответни военни действия.
"Въпреки многократните ни предупреждения Южна Корея изстреля десетки снаряди и ние незабавно предприехме твърди военни мерки", се казва в кратко съобщение на севернокорейската държавна агенция КЦТА.
Севернокорейското военно командване заплаши, че ще продължи обстрела срещу територията на Южна Корея, ако тя наруши спорната морска граница "дори с една хилядна от милиметъра", и ще нанесе "безмилостни военни ответни удари".
На 26 март южнокорейската корвета се разцепи
на две и потъна в Жълто море, близо до оспорваната морска граница със Северна Корея. Загинаха 46 моряци.
КНДР официално не признава граничната зона в Жълто море, определена едностранно от Съединените щати след края на Корейската война от 1950-1953 г. В този район периодично стават сблъсъци между севернокорейски и южнокорейски военни катери.
През юни Сеул официално обяви, че Северна Корея е виновна за потапянето.
Има неопровержими доказателства, че торпедо, изстреляно от севернокорейска подводница, е поразило "Чеонан", гласеше официалното заключение на южнокорейската разследваща комисия. Според екипа, който включваше южнокорейски военни и цивилни следователи плюс експерти от САЩ, Великобритания и Швеция, "няма друго правдоподобно обяснение".
Информации, събрани с помощта на американските, британските и австралийските съюзници, показали, че севернокорейски подводници по всяка вероятност са се намирали в района на потъването на южнокорейския военен кораб.
Тогава южнокорейският президент И Мюн-бак се закани страната му да предприеме твърди мерки срещу КНДР. В отговор изолираната комунистическа държава
заплаши с повсеместна война.
В резултат Южна Корея наложи санкции на съседката си, обявявайки, че ще накара Пхенян "да плати цената" за инцидента.
Затова през май Северна Корея обяви, че прекратява всички отношения с Южна Корея, включително комуникациите между двете страни, и анулира споразумението за ненападение между Севера и Юга.
КНДР заяви, че няма да поддържа никакви контакти със Сеул "докато президентът И Мюн-бак е на поста си", а всички проблеми, които възникнат в отношенията между двете страни, ще се решават "според военновременните закони".
Повечето анализатори се съмняват, че някоя от двете държави би рискувала война, тъй като тя би била самоубийствена за Северна Корея и опустошителна за южнокорейската икономика.
