А ко посещавате България, задръжте дъха си. Въздухът в малката черноморска страна е най-наситен с главните замърсяващи частици в сравнение с която да е друга страна в Европа, сочи ново проучване на Европейската агенция по околната среда, пише в. "Ню Йорк таймс".
Въздухът в България е с най-високата концентрация на двата основни вида замърсители - малки частици и газ, които идват от комините, ауспусите на колите, както и от други източници. Те могат да доведат до здравословни проблеми - от астма до рак.
България също така има най-високата концентрация на въглероден оксид и серен диоксид във въздуха.
Замърсяването в българската столица София е очевидно за всеки, който е бил там, смята изданието.
"Когато облечеш изпрана бяла тениска и се разходиш за няколко часа в София, вкъщи виждаш, че яката и предната част на тениската са жълто-сиви", казва 25-годишен студент, който живее в града.
България обаче не е единствената страна, която има проблеми. Полша е на второ място по замърсеност на въздуха, а в Северна Италия е най-сериозно замърсяването с тропосферен озон.
"Големи части от Европа не са здравословна среда. Европа трябва да бъде по-амбициозна и да отиде отвъд сегашните норми", смята изпълнителният директор на агенцията Ханс Бруйникс.
По времето на СССР България се индустриализира, но без да обръща внимание на проблемите с околната среда. Като се има предвид положението ѝ сред най-бедните европейски държави, тя не е направила особено много за чистотата на въздуха оттогава насетне. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че България, Армения и Румъния оглавяват класацията по смъртност, причинена от замърсяването на въздуха.
Количеството на замърсяващи микрочастици в България все пак е доста по-ниско от това в Пекин, например, където нивата бяха 40 пъти по-високи от индикативните препоръки на Световната здравна организация.
Но все пак четири от петте града в Европа с най-мръсен въздух са български - Перник, Пловдив, Плевен и Добрич.
В Перник положението е най-тежко. Високи концентрации на частици се регистрират през половината дни в годината, докато в Париж и Щутгарт например дните са едва 15.
Част от проблема е, че България и съседните ѝ държави използват дърва за отопление, пише американското издание.
А замърсяването на въздуха не признава държавни граници - изчислено е, че половината от замърсяващите микрочастици, регистрирани над дадена страна, са били пренесени по въздуха от някоя съседна.
Проучванията показват, че голяма част от европейските граждани добре разбират значението на замърсяването на въздуха и изискват от властите - на национално, регионално и европейско ниво, да предприемат съответните мерки, дори и във време, белязано от финансови икономии, коментира еврокомисарят по околната среда Янез Поточник.
