В най-трудния период от съвременната си история и в момент, когато европейската среда става все по-тежка, Гърция поема днес ротационното председателството на ЕС - за пети път, откакто е член на съюза.
Нейният стремеж е да докаже, че кризата не е изчерпала потенциала на страната, нито пък възможностите ѝ, и дори при сегашните условия тя е равноправен член на европейското семейство, пише в. "Етнос" в материал по повод днешната официална церемония в Атина, на която Гърция ще приеме от Литва председателството на ЕС през първите шест месеца на тази година.
Това ще стане в присъствието на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на европейските комисари, които в двореца "Запион" ще бъдат приети от премиера Андонис Самарас и външния министър Евангелос Венизелос.
Гръцкото председателство обаче започва в момент, когато облаците на небосклона опасно се сгъстяват в управлението на ЕС.
Съюзът е призван да води истинска битка, за да убеди най-вече младите граждани, че Европа и европейската интеграция не се идентифицират задължително с безработицата, политиките на икономии и промяната на европейския социален модел, и че новата конкурентноспособност, която се търси за европейските икономики, може да върви ръка за ръка с принципите на солидарността и социалната защита, осигуряването на равни шансове за всички.
Борбата с безработицата е пряко свързана с развитието и растежа и е приоритет в дневния ред на гръцкото председателство, което ще трябва да приложи и сложната система за банковия съюз.
Сред останалите ключови точки в гръцкото председателство са също и въпросът за формиране на единна морска политика за ЕС, както и борбата с растящия приток на нелегални имигранти, посочва в. "Етнос".
Вестникът припомня и събития, белязали гръцките председателства през годините:
Първото председателство (1 юли - 31 декември 1983 г.) е свързано с девалвацията на драхмата; второто (1 юли - 31 декември 1988 г.) се осъществява във вихъра на банковия скандал Коскотас, разтърсил правителството, и на фона на тежкото здравословно състояние на премиера Андреас Папандреу; третото председателство (1 януари - 30 юни 1994 г.) е съпътствано с набралия скорост спор между Атина и Скопие за името на Македония, а най-значимото събитие по време на четвъртото гръцко председателство (1 януари - 30 юни 2003 г.) е съдебният процес срещу терористичната организация "17 ноември" и подготовката на Атина за олимпийските игри през 2004 г.
