Д нес е 9 май – Ден на Европа и Ден на победата.
Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на стария континент. Тази година се навършват 70 години от края на Втората световна война и 65 години от декларацията на Робер Шуман.
Денят на Европа се отбелязва на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. На 9 май 1950 г., само 5 години след края на Втората световна война, той призовава за съюзяване на френските и западногерманските ресурси и промишленост за производство на въглища и стомана, за да се избегнат бъдещи военни конфликти.
"Декларацията на Шуман" е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС.
"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват". Днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа.
Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си.
В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като „Декларацията на Шуман" и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.
През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа.
Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото).
В България е обявен с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. за отбелязване на 9 май - Деня на Европа. По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента - победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир.
Редица прояви ще се проведат и у нас по повод Деня н Европа.
Още от 9:00 часа ще започне поднасянето на венци пред паметника на Незнайния войн в столицата. Тържествени церемонии ще се проведат и пред президентската институция.
Днес отбелязваме и 70 години от края на Втората световна война:
Междувременно Русия празнува днес 70-та годишнина от победата във Великата отечествена война срещу хитлеристка Германия.
На този ден през 1945 г. нацистка Германия капитулира. Документът за това е подписан късно вечерта на 8-ми май в училище в предградие на Берлин.
"Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили". Това гласи подписаният тогава акт за военна капитулация.
Кулминация на честванията ще бъде военният парад на Червения площад в Москва.
Организаторите на тържествата по случай Деня на победата обещават тазгодишният юбилеен парад да бъде грандиозен. По паважа на историческия Червен площад ще преминат над 16 хиляди военнослужещи от всички родове войски и близо 200 единици сухопътна военна техника. В парада ще участват бойни машини от Втората световна война и войници с исторически униформи, а също така чуждестранни военни от страните от ОНД, от Индия, Монголия, Сърбия и Китай.
С интерес се очаква първата публична демонстрация на някои най-нови образци руска бронирана техника, разработена на платформите „Армата”, „Курганец” и „Бумеранг”.
Над 2300 души - ветерани и гости - ще наблюдават парада от трибуните на площада. Сред гостите от чужбина се очакват да бъдат близо 30 държавни и правителствени ръководители, а също така генералните секретари на ООН Бан Ки Мун и на ЮНЕСКО Ирина Бокова, предаде БНР.
Огромното мнозинство лидери на западни държави - съюзници на Русия във войната срещу нацистка Германия, отказаха да пристигнат за 9 май в Москва, защото я упрекват, че подкрепя и въоръжава проруските сепаратисти в Източна Украйна, което Русия категорично отрича.
Москва обаче разчита да присъстват кипърският лидер Никос Анастасиадис, китайският - Си Цзинпин, индийският премиер Нарендра Моди и кубинският ръководител Раул Кастро. Там ще бъдат и главите на грузинските сепаратистки територии Абхазия и Южна Осетия, непризнати от международната общност. Някои пък избраха да пристигнат в Москва, без да участват в празненствата - чешкият президент Милош Земан и словашкият премиер Роберт Фицо например, няма да присъстват на парада, а германският канцлер Ангела Меркел ще бъде в Москва на 10 май.
Парадът ще завърши с прелитането над Червения площад на бойни хеликоптери и самолети, сред които и стратегически бомбардировачи. Денят ще продължи с веселия на открито, в които се очаква да участват около 8 милиона московчани и гости на града, а вечерта руската столица ще бъде озарена от празничен салют.
Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война. Около 60% от тях са цивилни. Съдбата на милион и 300 000 души, изчезнали безследно през войната, остава неизвестна 70 години след нейния край.
