С трахът от ебола сред либерийците е превърнал Баладжа в село-фантом, тънещо в мълчание, нарушавано само от стоновете на 12-годишната Фату Шериф, затворена вече седмица с тялото на майка си "без храна и вода", преди на свой ред да умре, пише Зум Досо от Франс прес.
Хеморагичната треска уби семейството ѝ, разказва Момо Уиле, местният кмет.
Баладжа се намира на 150 километра от Монровия, близо до границата със Сиера Леоне.
По думите на 70-годишния старейшина - белокос и белобрад, с когото АФП разговаря в неделя, момичето живеело мирно и тихо с 51-годишния си баща Абдула Шериф, майка си - Сейдия Пасауи Шериф на 43, и с батко си Барни на 15 години.
На 20 юли обаче у тях бил открит смъртоносният вирус. Обзети от паника, близо 500-те им съселяни започнали да странят от семейство Шериф и алармирали здравните власти.
Медиците се забавили, така че хората се вдигнали на протест и препречили с барикади пътя за Сиера Леоне. Щом екипът на здравното министерство най-после пристигнал, бащата бил покойник вече от пет дни, а майката и дъщерята - болни. Тестът за ебола дал отрицателен резултат само при сина.
Санитарният екип вдигнал и погребал тялото на Абдула.
"Наредиха да не се доближаваме до жената и дъщеря ѝ - обяснява Момо Уиле. - Затвориха ги вътре и запечатаха вратите и прозорците."
Сейдия и Фату "плачеха непрекъснато, ден и нощ, умоляваха за храна, но всички ги беше страх" да доближат къщата, където двете бяха останали "без храна и вода", добавя той.
"Майката почина на 3 август и дъщеря ѝ остана затворена с трупа, а на 10 август медиците дойдоха да вземат тялото, за да го погребат", продължава старецът и избухва в сълзи:
"Малката остана сама и само плаче."
Отвън не се вижда какво става в къщата - вратите и прозорците са плътно запушени, установи репортерът на АФП.
Момичешките стенания от време на време разкъсват тишината в опустялото сякаш селце с разбити улички, осеяни с боклуци. Забравени в бързината дреболии са разхвърляни из някои къщи, оставени със зеещи врати.
"Никой не ме доближава"
Втурнали се да бягат, обитателите им обаче били отритнати от хората в близките селища, също обхванати от психоза заради ебола, казва Момо Уиле.
Всички "отидоха в гората. Останах тук с неколцина роднини, чиито семейства също са в гората. Селото просто бе изоставено", добавя той.
Колкото до момчето с отрицателен тест за ебола, според кмета му е забранено да влиза в дома си.
Отхвърлен от селяните, Барни е намерил подслон в една изоставена мрачна къща, където го откри репортерът на АФП - мургав, слабичък юноша с тъжни очи и изпито лице. Носи мръсна, избеляла синя тениска и изтъркани сандали.
"Тук спя и тук стоя по цял ден. Никой не смее да ме доближи. А нали им казаха, че нямам ебола. Щом огладнея, отивам в саваната да потърся зеленчуци",
хлипа момчето.
Потърсен от Монровия по телефона във вторник, Момо Уиле съобщи, че Фату най-накрая е починала през нощта. Сам-самичка, без вода и храна. Не знаел какво става с Барни.
Помолени за коментар, санитарните власти не пожелаха засега да вземат отношение.
Междувременно някои роднини на жертвите на ебола в Либерия сложиха телата на починалите си близки по улиците. По този начин те се опитват да накарат правителството да наложи по-строги мерки за ограничаване на заразата, предаде Ройтерс.
Президентът Елън Джонсън Сърлийф обяви на 5 август извънредно положение в страната заради разпространението на вируса, който по последни данни на Световната здравна организация (СЗО) от 9 август е взел вече 1013 жертви в Западна Африка, 323 от които в Либерия. Само преди дни СЗО обяви епидемията от ебола за глобална заплаха.
криза, която тихо расте" />
