В медиите в момента няма друга по-често споменавана дума от "Грексит" - комбинация от английските думи за "Гърция" и "изход" (в случая - от еврозоната).
Дали ще се стигне действително дотам обаче, зависи от гърците - защото държава, изпаднала във фалит, не излиза автоматично от еврозоната. Страната трябва доброволно да се откаже от еврото, например чрез специален договор. А последиците и за самата Гърция, и за Германия и за Европа са наистина непредвидими.
Напред към банките
Надвисналата опасност от фалит кара гърците ежедневно да теглят милиони евро, които складират у дома или прехвърлят по сметки в чужбина. През април вложенията на частните компании и домакинствата са достигнали най-ниското си ниво от септември 2004 година. И въпреки това по сметки в гръцките банки все още има над 130 милиарда евро. Затова ако Гърция обяви банкрут, хората могат да щурмуват банките в опит да спасят каквото е останало в сметките им. В резултат парите в брой бързо ще свършат, банките ще фалират и целият гръцки паричен кръговрат ще рухне. За да бъде предотвратен този сценарий, най-вероятно е банките в страната да останат затворени след обявяването на фалита. А след повторното им отваряне, гръцкото правителство може да ограничи силно паричните потоци и плащанията по електронен път, за да запази нещата под контрол.
Хипотези за новата валута
Отказът от еврото и експресното въвеждане на нова валута представлява най-радикалният от всички варианти за "Грексит". Гръцката национална банка ще започне отново да печата драхми вместо евро. Експертите обаче очакват по-мек вариант - плавен преход към паралелна валута. Председателят на Центъра за европейски икономически изследвания Клеменс Фюст прави следната прогноза: "Щом гърците свършат парите, правителството ще започне да изплаща част от заплатите в публичния сектор и пенсиите с дългови облигации. И в един момент тези облигации ще се превърнат в законно платежно средство".
Независимо с какво ще се разплащат гърците - с драхми или с облигации, новата им валута ще бъде значително по-слаба от еврото. Експертите очакват обезценяването да е между 30 и 50 процента. Почивките в Гърция ще поевтинеят, което ще бъде добре за така важния за страната туризъм. А евтините гръцки стоки могат да стимулират износа. Медалът обаче има и обратна страна - вносните стоки и услуги ще поскъпнат значително, а частните кредити в евро, например за покупка на недвижим имот или кола, ще станат трудни за обслужване. Космически измерения ще достигнат и задълженията на Гърция към чуждите кредитори.
Тежки времена
Държавният банкрут ще означава и край на кредитирането, а страната вече няма да е в състояние да финансира текущите си разходи. Най-потърпевши ще бъдат обикновените хора, тъй като правителството ще бъде принудено да намали значително разходите в много области, включително здравеопазването, транспорта, образованието, инфраструктурата, за да може да осигури средствата за заплати.
Загубите на Германия
От отпуснатите на Гърция общо 321 милиарда евро, около 80 милиарда се падат на Германия. Само малка част от тях са дължими към частния сектор - 4,6 милиарда към частни банки и други 3,6 милиарда евро към фирми и частни лица /по данни от септември 2014/. През март т.г. мюнхенският институт Ifo изчисли германската загуба при евентуално излизане на Гърция от еврозоната на 87 милиарда евро. Но ако се стигне до фалит, част от сумата може и да бъде спасена, защото кредиторите ще се опитат да разсрочат плащането на задълженията.
Ако обаче се има предвид икономическата мощ на страната, Германия няма да е сред най-големите губещи. Агенция "Блумбърг" е изчислила кредитната тежест за отделните донори на Гърция като процент от техния брутен вътрешен продукти (БВП) и излиза, че най-много ще загубят Словения, Малта, Испания, Италия и Естония - между 2,8 и 3 процента. В тази класация Германия и Франция заемат чак седмо и осмо място. Експертите на Блумбърг изчисляват загубите за Германия на 2,37 процента от БВП.
Възможният борсов срив
Сведенията за хода на преговорите с Гърция в момента са нещо като лакмус за европейските борси - положителните новини карат курсовете да растат, а лошите ги дърпат надолу. Излизането на една страна от еврозоната ще бъде нещо ново за борсите. Въпросът е колко голяма паника ще бъде предизвикана на пазарите и колко бързо след това ще се успокои напрежението - процеси, зависими в особено голяма степен от политическия кризисен мениджмънт .
Въпреки това нервите на търговците отсега са опънати докрай. За германския индекс Dax колебанията в курса до 2 процента на ден съвсем не са изключение, а при гръцкия борсов индекс курсовете нерядко са се сривали с до 8 на сто само за ден.
Ще потъне ли и Европа?
Вече повече от пет години европейските лидери се опитват да спасят Гърция и ако тя напусне еврозоната, това ще бъде сериозно политическо поражение за тях. И ще нанесе тежък удар на единството, с което Европа така силно се гордее.
Решаващо за Европа ще бъде развитието на другите страни в криза като Португалия, Испания и Италия. В момента икономическите им показатели изглеждат добре, а инвеститорите продължават да изкупуват държавните им облигации. Което означава, че тези страни получават пари и не се нуждаят от помощ от Европейския съюз. Ако обаче Гърция фалира и напусне еврозоната, това може да генерира несигурност у инвеститорите и да ги накара да прекъснат финансирането на проблемните държави. Така кризата може да започне отначало. Именно за да не допуснат подобно нещо, европейските политици ще работят до последната възможна секунда за предотвратяване на сценария, наречен "Грексит".
