О тминаващата година беше белязана от знака на постоянен спад на лихвените проценти по банковите депозити и на данъка върху доходите от лихви по срочни депозити на физически лица. Това показва анализ на "УниКредит Булбанк".
Въпреки очакванията, въведеният данък не се отрази върху потребителското поведение на населението и не доведе до сериозна загуба на интерес от страна на домакинствата. До известна степен влияние оказа фактът, че почти всички банки на пазара предложиха алтернатива на срочния депозит – разнообразни безсрочни разплащателни и спестовни сметки с атрактивни лихвени условия. Това е причината за значителния ръст от 36.5% на привлечения ресурс по тези сметки за последните 12 месеца (за сравнение при срочните депозити ръстът е 4.9%).
Спестяванията на населението продължиха да нарастват макар и с по-бавни темпове в сравнение с предходните две години. Стойностите продължават да бъдат внушителни – към края на октомври 2013 г. те са се увеличили с близо 1.6 млрд. лв. от началото на годината и достигат рекордните 36.5 млрд. лв., което е ръст от 8.5% (спрямо октомври 2012 г. ръстът е 9.3%).
По отношение на предпочитаната валута за спестяване, българинът традиционно избира националната, като през тази година спестяванията в левове нарастват двойно в сравнение с тези в евро.
Политическата и икономическата обстановка в страната продължи да оказва сериозно влияние върху потребителското поведение на населението. В резултат на това през последната година отново сме свидетели на добре познатата формула с български патент "спестявай, за да потребяваш". Доказателство за това е значителният спад в банковото кредитиране, което отчита БНБ, и резултатите от национално представително проучване на Института за икономически изследвания към БАН, според което близо 60% от анкетираните отговарят, че при никакви условия не биха прибегнали до банков кредит. Същевременно само за октомври 2013 г. българинът е спестил 360 млн. лв., което е двойно повече от сумата през септември.
През последните два месеца на годината можем да очакваме известно забавяне в нарастването на спестяванията, тъй като традиционно в този период потреблението се увеличава значително заради предстоящите празници.
Драстични промени в потребителското поведение на домакинствата през следващата година едва ли ще се наблюдават. Най-вероятно българинът ще остане предпазлив в своите финансови решения и ще се въздържат от необмислени и спонтанни покупки.
Съвсем очаквано лихвените проценти по депозитите ще продължат да спадат, като можем да очакваме те да достигнат нивата преди кризата. На този етап банковата система е свръх ликвидна, като банките по-скоро търсят начини за пласиране на привлечения ресурс, отколкото целенасочено да се стремят да привличат нови обеми на висока цена. По-ниските лихвени проценти едва ли ще се отразят на спестяванията на населението и те ще продължат да нарастват, но с доста по-бавни темпове.
Въпреки че за българина спестовните и депозитните сметки си остават най-предпочитаното средство за спестяване, не е изключено раздвижване и при другите финансови деривати. В търсене на инструменти за получаване на по-висока доходност и справяне с инфлацията е много вероятно депозантите да насочат част от спестяванията си към придобиващите все по-голяма популярност взаимни и доброволни пенсионни фондове, като средство за дългосрочно спестяване и осигуряване на добър жизнен стандарт за годините след пенсиониране. /БГНЕС /
Източник:
БГНЕС
