"Северен поток" е енергийният мост между Европейския съюз и Русия, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Санкт Петербург Георги Пашкулев.
Двете тръби на газопровода "Северен поток" минават по дъното на Балтийско море от Компресорната станция "Портовая", намираща се във Виборгски район в Русия, до град Грайсфалд в Германия.
Маршрутът на газопровода "Северен поток" преминава през изключителните икономически зони на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия, а също така през териториалните води на Русия, Дания и Германия.
Надежден източник на природен газ
Газопроводът "Северен поток" се състои от две тръби с дължина 1224 км и с мощност 27,5 милиарда куб.м. годишно всяка. Той съединява енергийната система на Европейския съюз с най-големите находища на природен газ в Русия директно по дъното на Балтийско море. Двете тръби общо могат да доставят по 55 милиарда куб.м. газ годишно в продължение на най-малко 50 години. Доставеният от тях обем "синьо гориво" е достатъчен за снабдяването на над 26 милиона домакинства и компании в страните от ЕС.
Проектът е важен не само за развитието на енергийния пазар на ЕС, но и за осигуряването на енергийната сигурност на Европа. Европейският парламент и Европейският съвет дадоха на газопровода "Северен поток" статут на приоритетен проект, отговарящ на "интересите на цяла Европа".
Основната ресурсна база на газопровода е Южно-Руското находище, където се добиват по 25 милиарда куб. м. годишно от "Севернефтгазпром", в което акционери са "Газпром", BASF и E.ON. Находището се намира в Ямало-Ненецкия автономен окръг, Западен Сибир и се разполага на площ от около 1100 квадратни километра. Доказаните му запаси възлизат на 1 трилион куб.м., което превръща Южно-Руското находище в надеждна ресурсна база за "Северен поток".
Строителство на инфраструктурата
Строителството на първата тръба стартира в началото на април 2010 и приключа през юни 2011. Транспортирането на газ по първата тръба на "Северен поток" започва в средата на ноември 2011. Изграждането на втората тръба започва през май 2011 и приключва през април 2012. Транспортирането на газ по нея започва през октомври 2012.
Сухопътният участък на газопровод е с дължина 917 км, негов собственик е "Газпром". Той свързва "Северен поток" с единната система за газоснабдяване на Русия. Два съединителни газопровода, НЕЛ и ОПАЛ, с обща дължина 900 км, построени от W&G и E.ON, тръгват от Любмин и продължават в южна и западна Германия. Те свързват "Северен поток" с европейската газотранспортна система. Потребители освен немците са жителите на Белгия, Дания, Франция, Холандия, Великобритания
КС "Портовая"
Компресорната станция "Портовая" се намира във Виборгски район на Ленинградска област, Русия. Тя е крайната точка на газопровода Грязовец-Виборг, която го свързва с газопровода "Северен поток". Мощността на КС "Портовая" е 366 МВт. Обектът е уникален с това, че осигурява транспортирането на природен газ на разстояние 1200 км по морския участък на газопровода "Северен поток". Строителството на КС "Портовая" започва през 2010 и завършва през 2012.
За повишаването на ефективността на КС "Портовая" за пръв път за обект на Единната система за газоснабдяване са инсталирани газокомпресорни агрегати с единична мощност 52 МВт. Дневният обем на осушаване на газ, т.е. подготовката на "синьото гориво" за износ по "Северен поток" за Германия, според изискванията на германските компании, е 170 милиона куб.м. Технологиите, които се използват на КС "Портовая", не замърсяват околната среда и шумът от тяхната работа не превишава установените норми.
Екология и мониторинг на околната среда
Компанията оператор на газопровода "Северен поток", Nord Stream инвестира около 40 милиона евро в Програма за екологичен и социален мониторинг, която следи за въздействието върху околната среда както по време на строителството, така и на началните етапи на експлоатацията на газопровода до 2016 г. включително.
В съответствие с разрешенията, издадени от властите на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия компанията Nord Stream разработи пет национални програми за екологичен мониторинг. Целта им е да документират въздействието на строителството и експлоатацията на газопровода върху околната среда във всяка от посочените страни. Националните програми за мониторинг са разработени индивидуално за всяка от страните. Над 20 компании подизпълнители провеждат изследвания в рамките на Националните програми, за да определят фактическото въздействие на строителството на двете тръби от газопровода върху флората и фауната на Балтийско море. /БГНЕС /
Източник:
БГНЕС
