Л ипсата на министерство по туризма, на анализи и стратегия за развитието му, сгрешената методология в събирането и отчитането на данните, всичко това води до криза в управлението на туристическата индустрия. Позицията е на Румен Драганов от Института за анализи в туризма, изразена в интервю пред кореспондента на БГНЕС в Кърджали.
Експертът бе първият гостуващ лектор в учредената през януари т.г. Асоциация по туризма в родопския град. Според него проблемът изобщо не е в липсата на добра и агресивна реклама. "Имаме концептуална криза – не знаем на какво сме собственици и не знаем как да рекламираме тази собственост с цел да създадем работни места и да подобрим местните икономики. И второ, от гледна точка на туризма ние сме в дълбока управленска криза, тъй като няма министерство. Знаете ли колко е смешно на щандовете в чужбина да пише "икономика и енергетика", нашите контрагенти и туроператори ни се смеят и казват, че не са енергетици, а туристи. Така, че концептуалната и управленската криза в българския туризъм е причината за нашия беден туристически пазар, да вземаме не повече от 7-8% от огромния капацитет на дестинациите с изключителни културни и природни забележителности, и нематериално културно наследство", подчерта Румен Драганов.
Той посочи, че в България писането на стратегии за развитието на туризма означавало крадене на пари. Освен това нямало и кой да ги пише, защото ни липсвала първата глава – анализите. Според него е сгрешена методологията по отношение на терминологията "туристи" и "екскурзианти". "В сегашния закон понятието турист е отбелязано, без да се уточнява продължителността на престоя, т.е. липсва втората част на изречението – че турист е човек, който стои над 24 часа, но не повече от една непоследователна година. Според закона излиза, че дори и бежанците, които пристигат в България, са туристи. Това е абсолютно несъответствие с изискванията на Световната организация по туризма", смята експертът. Той цитира и разминаващи се данни, които водят до кризата в сектора. В националната статистика са отбелязани само 1 900 хотела, в туристическия регистър в МИЕТ има 19 960 обекта, които са категоризирани от общините и министерството. "Обявяваме, че например имаме 3 млрд. евро приходи от туризъм и същевременно нямаме нито 1 лев такъв приход – защото българските туристи не се броят и не са известни какви разходи правят те у нас. Това означава, че не сте нощували в хотел на морето, не сте пили кафе, дошлият в Кърджали не е седнал в ресторанта да се нахрани. БНБ отчита само приходите от международния туризъм. Сгрешена е по принцип аналитичната част, как тогава да се надгражда каквато и да е стратегия, и да се извършва мониторинг, като имаме грешно събиране на данните и неотчитане на онова, което после се сравнява", запита Драганов в интервюто.
Той коментира и често повтаряния шлагер, че у нас няма квалифицирани кадри, работещи в сектора. "В България годишно преминават 6 800 000 чуждестранни туристи и още близо 3 пъти по толкова българи, без да има негативен отзвук в чуждите медии по отношение на обслужването, няма и оплаквания от туроператори, работещи с България, които да са поискали компенсации в големи размери заради лошо обслужване. Това означава, че ние не трябва да компрометираме нашите кадри", посочи Драганов. Според него обаче у нас няма отношение към образованието и подготовката на кадрите за туристическата индустрия, както и към тяхната заетост и трудовите им договори с работодателите. В много от случаите тези хора са абсолютно незащитени от закона и от синдикатите, подчерта експертът.
Запитан как е повлияло на туристическия поток решението на икономическата комисия от 23 октомври м.г. за либерализирането на тютюнопушенето, той бе категоричен, че то е нанесло огромна щета на българския туризъм. "Забележете, че това бе решено точно в периода, когато се правеха резервациите за Коледа и Нова година. Така продажбите на куверти спаднаха значително. А същевременно бе отбелязан ръст в продажбите на т.нар. частни партита, това ощети в много голяма степен нашия туризъм. Това решение беше изключително лошо премерено във времето послание към чуждестранните туроператори, които до края на годината даваха до 30% намаления в техните брошури", посочи Драганов. Тогава е имало спиране на записванията към България, тъй като те са отговорни към икономическите интереси на потребителите от ЕС. Чуждите туроператори са били принудени писмено да уведомят всеки отделен турист за настъпилите промени в общите условия и за либерализираното тютюнопушене в ресторантите и питейните заведения. "Това лошо послание доведе до намаляване на очакванията за ръст в потока и той бе сведен до 2%. Аз съм категорично за никаква промяна в Закона за здравето в частта му за либерализация на тютюнопушенето, по никакъв начин това не попречи на интензивното развитие на туризма през 2012-2013 г.", подчерта Драганов.
Според него не трябва да се спекулира, че вследствие на това решение са фалирали ресторанти и българският туризъм е ощетен. Той припомни, че Националният борд по туризма е предлагал икономически стимули за малките заведения в по-малките населени места – например безплатно тротоарно право, предоставено от общините, нисколихвени или безлихвени кредити от банките за развитие за закупуване на инструментариум за екипиране на площадките, както и за възстановяване на всички съкратени вследствие либерализацията на пушенето, работили в туризма, от социалното министерство чрез различните програми.
Запитан каква би била най-въздействащата реклама на Родопите, Драганов каза: "Ако аз трябва да направя рекламно лого на Родопите, бих използвал посланието, че това е планината на Орфей. По неизвестни причини България избягва това послание, вероятно поради страх от съпротивление на сили, които нямат интерес у нас да се развива туризъм. А ние трябва да застанем с историческата истина, че именно Родопите са родното място на Орфей и това да бъде посланието ни към Европа и света".
Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 г. Завършил е Техническия университет и УНСС в София. Опитът му в туристическия бранш започва от работата му на екскурзовод, туристически представител, офис-директор в международната търговска организация "Балкантурист", изпълнителен директор на капитала на холдинга "Balkan Holidays international", президент на клоновете му в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др. Той е бил председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на зам.-министър на търговията и туризма. До 2006 е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд. /БГНЕС /
Източник:
БГНЕС
