Българският печат днес - 23 август 1999 год.

В ъ ървия работен ден след като започна разрушаването на мавзолея, вестниците се надпреварват кой по-оригинално да опише и изтълкува станалото в събота и неделя. "Мавзолеят - тире - Умирай трудно-3" - с това водещо заглавие в."Сега" започва цяла серия - в продължение на 5 страници, плюс още една за коментар. Впрочем, анонсът от първа страница на вестника е за - "сапунен сериал в уникални снимки". Покрай снимките - хронология на първите два дни от бутането на сградата, с общото заглавие: "Мавзолеят - гърмян недогърмян". И коментар: "Трети нокдаун за Бакърджиев".

Още една хронология - на в."Пари" - под заглавието "Построен за 6 дни, бутан 7 години" ще научите всичко за мавзолея от 1949 до 1992 година.

Битката с мавзолея продължи - установява "Труд" - и описва на цели две страници тази баталия - и със сградата - и сред зяпачите. "Немножко обосрались" - казал руски гражданин по повод взривяването. В испанския вестник "А Бе Се" пък стажантът, натоварен да пише за мавзолея, се отчаял и хвърлил дописката си в коша. Обаче като дошло съобщението за земетресение у нас със сила 3,3 по Рихтер, стажантът решил, че това сигурно е символичен ефект от динамита.

"Побутват мавзолея, чакат да падне сам", пише днешният "24 часа", като започва патетично дописката: "Мавзолеят още СТЪРЧИ в центъра на София". "Провал няма, изпълняваме си плана" - казал пред същия вестник шефът на служба "Контрол над общественоопасни средства" към СДВР. Също в "24 часа" можете да видите и колаж, който на пръв поглед много напомня до болка познатата картина за процеса срещу Георги Димитров за подпалването на Райхстага, с огромен Димитров, надвесен над дребничкия германец с фуражка. Тук обаче германецът е сменен с . . . Бакърджиев.

Трети ден напъват мавзолея - установява в."Монитор". Каквато държавата, такъв и мавзолеят - полуразрушени, коментира изданието, за което символиката е твърде елементарна: здравият мавзолей символизира тоталитарната българска държава, а полуразрушената и килната малко надясно гробница олицетворява чудесно днешна България - порутена, мръсна, разграбена и наклонена малко надясно.

Днес, освен сензацията с мавзолея, вестниците са отразили на челно място и Огнения ад в Сакар - както го нарича в."Монитор". "Огън поглъща Сакар планина" - допълва "Труд", "Сакар гори четвърти ден" - уточнява"24 часа", "200 кв. километра изгоряха в Сакар" - научаваме от"Демокрация", "Пожарът гасят 400 военни" - това съобщава в."Българска армия".

Разгръщам културните страници на днешните вестници. "Звездите на блус феста - без публика", установил в."Монитор". Защо? Защото "Блус Брадърс" изнесли уникално шоу пред по-малко от 1000 души. Причината - според вестника - липса на почти всякаква реклама.

Вместо реклама - във в."Демокрация" - звучи почти невероятно: "В София отново има лятно кино". На гърба на дискотека Индиго в бившия стадион Дружба. Зад всичко това стои един ентусиаст - актьорът Вельо Горанов.

И още един повод за ентусиазъм :" Хорът на Софийските момчета е получил награда в швейцарския град Нюшател" - научаваме от в."Сега" и от "24 часа". 30-те софийски момчета прекосили половин Европа с автобус, пели на 10 езика, а на Международния хоров конкурс в Нюшател, при конкуренцията на хорове от 11 държави, нашите деца се окичили с първата награда. С трета награда е останал другият ни участник - женският хор "Полифония".

Операция "Мавзолей" - както я описва в."Капитал" - се свежда до следното: Управниците ликуват, шепа беззъби социалисти хващат тен пред гробницата, нормалните българи разбират, че сините искат да се изстрелят нагоре с театрална детонация. Защото друг начин не знаят.

"Капитал" се позовава на проучване на агенция Алфа Рисърч, според което "най-значимите сгради-символи, които трябва на всяка цена да останат за следващите поколения" са ЦУМ, Университетът и Парламентът. Изследването сочи още, че по-интелигентната част от електората отказва да бъде впрегната във войната срещу мъртвите символи.

Седмичникът отделя много вестникарска площ на темата за мавзолея, давайки думата освен на своите журналисти, и на най-различни граждани. "Взривът не е решение на никакъв проблем", пише "Капитал". Ако искаш да прогониш сенките от миналото, по-естествено е да налееш с ново съдържание формата. По-нататък авторите сочат примери с други сгради, които са сменили предназначението си: турският конак, прероден в дворец, църквата Свети Седмочисленици, която преди е била джамия, партийния дом в Благоевград, превърнат в американски университет.

"Не ви е виновен мавзолеят за това, че сте пишман граждани" - смята българският емигрант в Съединените щати Атанас Славов, за когото аргументите за бутането на сградата са чисто идеологически. Той предлага мавзолеят да се превърне в музей на зверствата на комунизма.

Един швейцарец, Матиас Имдорф, свързан сантиментално по-скоро към България, отколкото към мавзолея, също изразява становището си на страниците на "Капитал". Според него сградата има историческа стойност. Той посочва един пример - в Швейцария е издигнат паметник на швейцарците, които са се били на страната на Франция, но паметникът им напомня за определено време, за определени отношения, той е част от историята.

В същото време - отново тема от последния брой на в."Капитал" - Стари къщи се рушат в центъра на София. И тъй като няма адекватен начин за финансиране на жилищния сектор, ако общината реши, може да нареди разрушаването на сградата - като после си връща парите от собственика "по реда за събиране на държавните вземания". "Няма къща - няма проблем", е заключението на автора.

Основна тема за "168 часа" е, че висш държавен служител съвместява - като шесторък индийски бог - партиен пост, академична кариера, а не се отказва и от два директорски борда. На прицел е взет Пламен Райчев - член на Централната комисия за местните избори, изпълнителен директор на Нефтохим в Бургас, преподавател от Физическия факултет на Софийския университет, също и член на Координационния съвет на СДС в община Триадица. Същият Райчев допреди две седмици бил и шеф на борд на фирма, собственик на няколко хотела и барове в центъра на столицата и на крайпътни мотели. Спирам изброяването дотук - поробностите за покровителите и бизнеспартньорите на Пламен Райчев - в "168 часа".

Същият случай е повод за в."Кеш", под заглавие: "Политици-бизнесмени" - да опише подробно и с посочване на имена как "На всеки син активист - борд, а всеки втори депутат - с фирма".

Защо ни мразят в Прага и в Будапеща ще научите от един пътепис - на Кармелита Денева, поместен в "168 часа". Описанието на пътя от ферибота Оряхово, през Румъния, Унгария, Чехия и обратно, и налагащите сравнения за това какво е "тук" и какво е "там", карат авторката да възкликне: "Този ли народ е построил преди десетилетия Копривщица и къщите й? Как е възможно довчерашните ни братя за десет години да направят малкото си чудо. . . а ние си стоим в дупката на безвремието и българската тъпота. Оплакваме се от бедността си, докато си клатим краката на някой стол пред гадно кафе. Цъкаме пред постигнатото от други с цената на огромен труд. И чакаме някои да ни направят богати". Ще чакаме до второ пришествие. Край на цитата.

Има един, който обаче не чака. . . Това е "кавалджията на Вселената" - Теодоси Спасов. Музиката ме спасява от този скучен живот, казва той в интервю пред "168 часа". "Когато свиря, минават картини и сам се виждам отстрани", разказва талантливият българин. За него смисълът на човешкия живот е в самоусъвършенстването, в умението да се изградиш така, че да можеш да общуваш със своите съвременници във времето, в което си заварен в този свят - и да се развиваш.