Д есет български граждани от предложените първоначално 25 ще бъдат включени в Международния речник на дисидентите, който трябва да излезе от печат в началото на 2007 г.
Вестник "24 часа" цитира варшавския център "Карта", който отдавна е подготвил съдържанието, но по финансови причини издаването се е забавило с 10 години.
През 2001 г. в подготвено предисловие към бъдещо издание на речника Неделчев пише в сп. "Демократически преглед: "За разлика от страни като Чехословакия, Полша и Унгария, в България не се разгръщат през 50-те и 60-те години на миналия век организирани акции на въоръжена съпротива срещу наложения отвън комунистически режим, не се провеждат големи работнически стачки, няма мащабни митингови протести. За разлика от Русия и Украйна (в рамките на СССР) в България не се изграждат през 70-те и 80-те г. разнородни дисидентски мрежи за пренос и разпространение на информации, мрежи на самиздата, мрежи за подготовка на защитата на попадналите в полезрението на репресивната политическа машина дисиденти, мъченици на съвестта. Но констатирането на тези липси, очевидното отсъствие на предизвикалите всеобщ интерес в западния свят масови акции в други страни от т. нар. социалистически лагер не трябва да утвърждават представата, че България е била едно застояло блато на реалсоциализма, че е била територия на безличието по отношение на гражданското самочувствие, че е била само пространство на примирението и несвободата, на угодническото верноподаничество".
"24 часа" публикува и имената на онези предложени, които са отпаднали в окончателната редакция на речника: Асен Игнатов, Атанас Славов, Румяна Узунова, Айръш Хаджъ, Клементина Иванова, Йордан Вълчев, Теодосий Белаковски, Стефан Вълков, пастор Христо Куличев, Йордан Русков, Димитър Петков, Йосиф Петров, Георги Търпанов.
